Предизвикателството газ от Туркменистан на европейския пазар

Когато в началото на седмицата президентът на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов се срещна с германския канцлер Ангела Меркел, в плановете му имаше един голям енергиен проект – как да продава туркменски газ в Европа, пише в коментар Natural Gas Europe.

От близо десетилетие Туркменистан се опитва да намери пазари на Запад на своя газ. Задачата обаче е никак не е лесна, защото на този етап липсва инфраструктурата, по която да потече суровината. Изграждането на нови газопроводи обаче струва милиарди, а от друга страна ще подразни и Москва, защото ще отнеме значителен дял от европейския газов пазар, на който Русия разчита.

Туркменистан има капацитет да продава между 30 и 40 млрд. куб. метра природен газ годишно в Европа.

Всъщност Ашхабад няма голям избор. През миналата година единственият купувач на газ е Китай, където бяха доставени 27,7 млрд. куб. метра. Туркменистан продаде и 7,2 млрд. куб. метра газ и на Иран, но сделките бяха по-скоро бартерни, тоест срещу тях страната не получи пари в брой.

От миналата година „Газпром“ вече не купува газ от Туркменистан.

Така Бердимухамедов има само няколко възможности за износ на суровината – на Запад или към Индия и Пакистан. Индия и Пакистан също са перспективни пазари, но нестабилността на Афганистан в момента е сериозна пречка за реализацията на планирания отпреди газопровод TAPI (Туркменистан – Афганистан – Пакистан – Индия). Капацитетът му е около 30 млрд. куб. метра, а прогнозната цена – над 10 млрд. долара.

Посещението в Берлин вероятно е показател, че Туркменистан се съсредоточава именно към европейските пазари и търси начин да реализира доставките.

Един от вариантите за това е Азербайджан. Разстоянието между двете страни е само 300 км през Каспийския залив и свързването на офшорните платформи за добив на природен газ няма да изисква големи инвестиции.

Според източници на Natural Gas Europe Баку и Ашхабад вече водят интензивни преговори за свързването на газовите си инсталации, но има някои препятствия, които все още не могат да бъдат преодолени. Едно от тях са петролни находища в Каспийско море, за чиято собственост двете страни отдавна спорят.

В държавната азербайджанска петролна и газова компания Socar обаче са оптимисти, че този проблем скоро ще бъде решен. 

Остава разбира се и въпросът за финансирането на проектите.

Очакванията са, че на първо време двете страни ще построят връзки, чийто капацитет ще бъде между 8 и 12 млрд. куб. метра годишно. Част от този газ Азербайджан може да ползва и за вътрешния си пазар, защото суровината, добивана от находището „Шах Дениз“ в Каспийско море, се изнася.

Така Туркменистан също ще може да бъде разглеждан като източник на природен газ, който да захрани силно подкрепяния от Европейската комисия Южен газов коридор. Реализацията на този проект напредва – в процес на изграждане са и двата газопровода по него – Трансанадолския газопровод (TANAP) и Трансадриатическия газопровод (ТАР).

Обединяването на мрежите на Туркменистан и Азербайджан съвсем няма да е лесна задача, но пък това е пътят на туркменския газ към Европа.

А какво мисли германския канцлер Ангела Меркел по повод плановете на Бердимухамедов? Туркменският президент потърси подкрепата на Берлин, заявявайки, че Германия като уважаван член на ЕС ще подкрепи процеса.  На съвместната пресконференция Меркел обаче сподели единствено: „Надявам се, че съществуващите проблеми ще могат да бъдат преодолени“.