Ще направи ли Австрия завой надясно?

От 2007 г. Австрия е управлявана от канцлери социалдемократи. Въоръжен с доза популизъм и твърда позиция за имиграцията, Себастиан Курц възнамерява да сложи края на тази ера, пише DPA.

Катица Гигович въодушевено сграбчи ръката на Курц, когато 31-годишният външен министър на Австрия посети нейната фабрика в хода на предизборната си кампания. "Вие сте моят фаворит. Вие сте толкова амбициозен", каза работничката, обърквайки думите "амбициозен" и "сензационен", за да охарактеризира водача на консерваторите за парламентарните избори в неделя.

Гигович работи в "Евва", виенска компания производител на ключалки и системи за контролиран достъп - уместна визита на Курц, чиято популярност е пряко свързана с твърдата му позиция за имиграцията и сигурността на границите.

Откакто Курц оглави Австрийската народна партия (АНП) през май, той работи упорито за нейното преобразуване в народно движение, подобно на онова, което изведе Еманюел Макрон до победата на президентските избори във Франция. Подкрепен от популярни лица от света на спорта, науката и промишлеността, Курц обещава да ореже данъците и да намали бюрокрацията.

Има обаче един въпрос, който разграничава Курц от Макрон, както и от социалдемократическия канцлер Кристиан Керн: нелегалната имиграция и това, което той вижда като заплаха от радикалния ислям. В реч след реч и в интервю след интервю консервативният пръв дипломат призовава за спиране на миграцията през Средиземно море, за закриване на центровете за социални грижи, управлявани от мюсюлмански групи, за установяване на контрол върху джамиите и за намаляване на детските надбавки за работещи в Австрия родители, чиито деца живеят в чужбина.

Когато наскоро в серия интервюта с деца за таблоида "Кронен цайтунг" едно 12-годишно момче попита Курц за бъдещето на пенсионната система, министърът отговори, че е важно да има достатъчно хора с вноски в системата. След това той добави: "Ние обаче трябва да спрем имиграцията, която е в тежест за нашата социална система. В противен случай няма да можем да я финансираме".

През последните десет години АНП на Курц е младши партньор на Австрийската социалдемократическата партия (АСДП) във все по-проблемни коалиции. Вече месеци наред АСДП изостава в социологическите проучвания от АНП, а в неделя даже може да остане зад крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС).

Петдесет и една годишният Керн, който е бивш бизнес мениджър, гради кампанията си повече около икономическия подем в Австрия и плановете си за създаване на работни места, отколкото върху имигрантите. Въпреки че Керн не се отличава много от Курц, когато става дума за подкрепата за строго ограничаване на миграцията, той се въздържа да я слага в центъра на политиката си.

"Въпросът за миграцията е много деликатен и има потенциала да разделя обществото", предупреди той по време на телевизионен дебат няколко дни преди изборите.

Има обаче и друга причина защо социалдемократите не говорят много по тези теми - партията е дълбоко разделена по тях. Докато Керн и други застават на либерални позиции, други биха желали канцлерът да бъде по-твърд по миграцията. "Керн трябва да събира широк спектър вътре в партията", каза пред ДПА политическият анализатор Катрин Щайнер-Хемерле.

Кампанията на канцлера бе затруднена и от скандал, предизвикан от самия него. Две седмици преди вота разкрития на медиите принудиха АСДП да признае, че един екип израелски експерти по дезинформация, наети от Керн, тайно е създавал уебсайтове за очернящи кампании срещу политически опоненти.

Отслабването на позициите на Керн отвори вратите за крайнодясната АПС, която много желае да се включи в следващото правителство като коалиционен партньор. Председателят на АПС Хайнц-Кристиан Щрахе, който на младини е имал връзки с неонацисти, придвижва партията към централна роля в управлението, като направи по-умерен езика по адрес на миграцията.

Щрахе освен това смекчи тона в своята анти-ЕС реторика. Той вече не говори за евентуалното излизане на Австрия от Европейския съюз, а вместо това за по-малко централизиран съюз. "АПС става все по-безмълвна през последните седмици", отбеляза Щайнер-Хемерле.

А какво да кажем за "Зелените"? Екологичната партия все още изглеждаше силна през декември. Тогава австрийските гласоподаватели избраха за свой президент бившия лидер на "Зелените" Александър ван дер Белен, който спечели на балотажа срещу крайнодесния кандидат Норберт Хофер. След това "Зелените" затънаха във вътрешна борба за власт, довела до раздяла с тяхното младежко движение и до напускането на един от най-изтъкнатите им депутати, който се зае със създаването на своя партия.

Очаквайки потенциално изместване вдясно на парламентарните избори, Ван дер Белен каза миналия месец, че всяко ново правителство ще трябва да гарантира, че Австрия остава страна "на взаимното уважение и конституционни фундаментални права".

(БТА)