Какво не видяха родните компании в Кипър?

Енергетика, корабоплаване, инвестиции – сътрудничество или...?

Липсата на интерес от страна на българския бизнес и българските държавни институции бе демонстрирана и при поредицата международни форуми на най-високо политическо и експертно ниво в областта на енергетиката, корабоплаването, транспорта, инвестициите, които се проведоха на острова през последните месеци. С отсъствието си от тях България пропусна редица възможности, предоставени от Кипър, за разширяване на контактите на регионално и международно ниво.

При това една от тези прояви бе пряко свързана с намеренията за бъдещи контакти между двете страни. По време на посещението на президента България и Кипър подписаха меморандум за сътрудничество в областта на корабоплаването. Те се договориха да обменят информация, опит и експерти в развитието на пристанищната инфраструктура, морското образование, морската сигурност, опазването на околната среда. Безспорно страната и бизнесът ни има какво да научат от колегите си в Кипър, който с провежданата си активна политика в морския сектор се утвърждава като новия европейски енергиен, транспортен, търговски и логистичен хъб в перспективния район на Източното Средиземноморие.

Подготовката и съгласуването на подписания меморандум явно е била в ход и морското сътрудничество е било вече на дневен ред, когато през октомври Кипър бе домакин на един от най-значимите за световната корабна индустрия форуми - 15-ата международна конференция „Maritime Cyprus 2017”. Над 850 корабособственици, висши мениджъри на корабни компании от търговския флот, представители на международни и регионални морски организации и бизнес сдружения от 45 страни обсъждаха как отрасълът в световен мащаб да стане по-конкурентен на пазара. Българско участие в него нямаше.

Пак през октомври международен форум събра в Кипър експерти по проблемите на морското образование и подготовката на високвалифицирани кадри за морската индустрия – приоритетна област и за България, поне според подписания меморандум. Български представители нямаше. И пак през октомври и пак без български интерес премина международна конференция на острова, на която бе обсъждано как в бъдеще разработването на газовите находища в региона ще даде тласък за общото развитие на морския транспорт и енергетиката – друг сектор, който специално бе отбелязан от Радев и Анастасиадис като сфера за бъдещо сътрудничество.

България има готовност да работи с Кипър по различни проекти за диверсификация на маршрутите за пренос на природен газ към Югоизточна Европа, сътрудничеството между двете страни в енергетиката има „огромен потенциал”, заяви Румен Радев в Никозия. Още повече, че между България и Кипър вече има подписан меморандум за разбирателство в енергетиката – това стана по време на визитата на Никос Анастасиадис в София преди година и девет месеца. Въпреки съществуващите договорености на политическо ниво и въпреки, че в момента малката сердиземноморска страна е привлекателна за международните енергийни среди с мястото си в „окото” на газовата буря в Средиземно море, не личи българският бизнес да проявява по-засилен интерес.

Само през октомври и ноември близо дузина енергийни форуми събраха на острова заедно президента, финансовия и енергийния министри на Кипър, изпълнителни директори и висши мениджъри на световните газови и петролни гиганти, енергийни експерти, инвеститори. Представители на български компании и институции нямаше. Те пропуснаха конференцията ”East Med Energy”, където бяха представени енергийните проекти и на Гърция, към които поне страната ни има интерес заради интерконектора. Пропуснати бяха възможните контакти по време на кипърската Среща на високо равнище за енергетиката, нефта и газта /”Cyprus Energy Oil and Gas Summit 2017”/ и Петия енергиен симпозиум /5th Energy Symposium/, които вече са утвърдена платформа за местните и международните заинтересовани страни и инвеститори в енергетиката.

Кипър е и в центъра на регионалната енергийна политика чрез сътрудничеството си с Египет, Израел, Гърция и Италия, чиято обща цел е да осигурят алтернативни доставки и коридор за природния газ за Европа. В района се развива и мащабният проект за подводния газопровод EastMed Gas Pipeline, който ще свърже Израел, Кипър, Гърция и Италия и е признат за „проект от общ интерес” за ЕС. Важна среща за бъдещето му събира енергийните министри на четирите страни-участнички на 5 декември в Никозия. Всичко това отговаря на заявяваните от България стремежи за диверсификация на източниците и маршрутите за пренос на енергийни ресурси, но интересът й на този етап е само на наблюдател, при това този статут не е официализиран.

Нямаше българско участие и в редица форуми в областта на инвестициите и финансовите услуги, проведени в Кипър през последните два месеца. Въпреки че президентите Радев и Анастасиадис поставиха въпроса за засилване на сътрудничеството и в тази област. Само за последната една година приходите от преки чуждестранни инвестиции в Кипър са се увеличили с 9,1%, което е второто по големина нарастване в ЕС. Финансовите услуги пък са един от секторите, в които Кипър може да се използва като „мост” от пазарите на Европа към Близкия Изток.

Международна конференция на инвестиционните фондове в Кипър в края на октомври показа, че страната може да се превърне в европейски център на инвестиционни фондове. През септември „Международна инвестиционна среща на върха 2017” /Cyprus International Investors Summit 2017/ привлече с новите възможности в областта на недвижимите имоти над 150 чуждестранни финансисти – висши мениджъри на водещи инвестиционни фондове, банки, международни адвокатски кантори, компании за управление на активи и на инвестиции, частни инвеститори от повече от 30 страни от Европа, САЩ, Близкия Изток, Азия, Африка.