Washington Post: Тръмп е съвременен Маккарти

От време на време Републиканската партия излиза от релси. Тя направи това някога през периода на Маккарти, когато или не можеше да се противопостави на демагогията на сенатора от Уисконсин, или го насърчаваше в името на антикомунизма.

Направи това и съвсем неотдавна, когато превърна Хилари Клинтън от политически противник в абсолютно зло. Прави го и сега, като се опитва да прочисти ФБР и Министерството на правосъдието от служители, които по някаква причина не са особено въодушевени от президента Тръмп. Тези републиканци виждат заговори там, където други виждат единствено здрав разум и преданост към дълга, пише Ричард Коен в анализ за Washington Post.

Маккартизмът беше лекарство, за което нямаше болест. Вътрешният комунизъм не беше заплаха за Америка по времето, когато Джоузеф Маккарти влезе в Сената през 1947 г. За да посрещне заплахата, той първо трябваше да я измисли. Обяви, че Държавният департамент е пълен с комунисти, и даваше точни бройки - понякога 205, понякога 57, понякога 81. Отправяше безразборни обвинения в измяна, а веднъж обвини цялата Демократическа партия.

"Двайсет години измяна", каза той. Голяма част от Републиканската партия ръкопляскаше. Голяма част от Демократическата партия трепереше.

Сега нещата са доста различни, разбира се. Републиканците нарушиха традицията, вземайки на прицел ФБР, което, особено под ръководството на дългогодишния директор Едгар Хувър, с готовност служеше на нуждите на Републиканската партия. Хувър предаваше поверителна информация на Маккарти и неговия правен съветник Рой Кон, който в по-късните години стана наставник и адвокат на Тръмп, а накрая беше лишен от адвокатски права преди смъртта си през 1986 г. До днес Тръмп твърди, че Кон му липсва.

Днешната маккартистка фигура не е обикновен сенатор, а президентът. Все пак начинът на действие е сходен. Маккарти ругаеше комунистите в правителството, а Тръмп и неговите съюзници сипят ругатни срещу нещо, наречено "дълбоката държава". Както беше през 50-те години на 20 век, правителството е завладяно от някаква сила и е враг на хората, допълва анализът.

Освен това Тръмп е лъжец, какъвто беше и Маккарти. С времето обаче Маккарти започна да вярва в своята кауза, смята историкът Дейвид Ошински, чиято книга "Такъв огромен заговор: светът на Джо Маккарти" би трябвало да бъде задължително четиво. Антикомунизмът, започнал като политически опортюнизъм и начин за злепоставяне на демократите, се превърна във фикс идея. Тръмп обаче не вярва в нищо. Неговата цел е да провали разследването на специалния прокурор Робърт Мълър. Каузата на Тръмп е Тръмп.

Все пак какво кара другите членове на партията му да отхвърлят дългогодишната традиция - предаността към ФБР и уважението към държавните тайни - и да подкрепят президента? Донякъде това трябва да е свързано с политически опортюнизъм. Сега Републиканската партия е партията на Тръмп. Ако той падне, пада и тя.

Маккартизмът беше резултат от сеизмични промени в световните събития. В следвоенния период Съветският съюз се разшири към Източна Европа и успешно изпробва атомна бомба, а комунистите също така установиха контрол върху Китай. По подобен начин днешната лудост е нещо повече от просто отражение на политиката. Тя е емоционална и автоматична консервативна реакция на нежелана промяна.

През епохата на Маккарти колонизацията на Източна Европа от Съветския съюз, неговите научни успехи и победата на китайските комунисти бяха приписвани на предателски заговори тук. В това имаше зрънце истина. Съветската атомна програма наистина беше подпомогната от американски и британски предатели, но правителството на Хари Труман не "загуби" Китай, каквито обвинения отправяха Маккарти и други. Съветският съюз също така не беше толкова изостанал в научната област, колкото мислеха много американци. Той беше способен да създаде атомна бомба сам.

Днес консерваторите са замаяни от разтърсващи културни промени като широкоразпространеното приемане на еднополовите бракове и споровете за това кой коя тоалетна да използва. Конкуренцията от чужбина и нахлуването на автоматизацията струват работни места, а в същото време имигрантите се превръщат във функционалния еквивалент на комунистите. За консерваторите настоящето изглежда непознато, а бъдещето - плашещо. Нещо е объркано. Тръмп каза, че ще направи Америка отново велика - "отново" е миналото, което се преструва на бъдеще.

В крайна сметка Маккарти отиде твърде далеч, когато атакува армията, обвинявайки я, че укрива комунисти. Тръмп може би отива твърде далеч, като напада ФБР. Маккарти заплаши да атакува своите колеги сенатори от Републиканската партия, ако му се противопоставят. Тръмп прави подобни намеци. С течение на времето смущаващото поведение на Маккарти одързости неговите колеги и те се обърнаха против него.

Републиканската партия днес действа като Републиканската партия от миналото, а умерените републиканци отново се плашат. Историята наистина може да се повтори. Маккарти беше алкохолик и се съсипа, но не бих разчитал Тръмп да направи същото. Този път избирателите ще трябва да действат. В противен случай политическите страхливци ще победят. 

/БТА/