Как да напуснем еврозоната?

За България в момента на дневен ред е подаване на молба за членство в ERM II, но за други държави въпросът е как най-лесно да напуснат еврозоната. Темата се завръща след идването на власт на евроскептиците в Италия.

Разбира се, основните министри в новия италиански кабинет заявяват, че ще оставят страната във валутния съюз, пише в коментар нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц за европейското издание Politico. Тяхната позиция не трябва да се разглежда като непостоянна - те искат да останат в еврозоната, но настояват първо да я променят.

Италия е права в едно - валутният съюз действително се нуждае от реформа, пише още Politico. Концепцията за еврото е сгрешена още от самото начало. За държави като Италия валутният съюз отнема два ключови механизма - определяне на основния лихвен процент и обменния курс на валутата и не предложи нищо повече от строг контрол на дефицитите и дълговете, което е допълнителна пречка за икономическото възстановяване.

Резултатът е забавено икономическо развитие на зоната, особено сериозно за по-слабите икономики.

Еврото беше създадено за повишаване на просперитета, но реално постигна по-голямо разделение между страните в ЕС, особено между кредиторите и кредитополучателите. Това се отразява и върху решаването на другите проблеми за общността - миграцията и защитата на границите, които са кризисни за Гърция и Италия.

Спънка пред реформите обаче поставя Германия. В еврозоната например отдавна се признава нуждата от Банков съюз. Берлин обаче се противопоставя на тази ключова реформа, която може да спре изтичането на капитала от слабите икономики. Но вътрешнополитическите проблеми в Германия спират промените и влошават още повече ситуацията в еврозоната.

Една от основните критики към валутния съюз е невъзможността да бъдат коригирани валутните курсове, а тежестта поемат членовете длъжници, които вече страдат от забавен икономически растеж и свити доходи. Ако Германия има по-гъвкава фискална политика, част от тази тежест би могла да се измести от тези държави.

В своя анализ Стиглиц посочва, че ако Германия откаже да направи нужните стъпки за подобряване на еврозоната, то най-верният път за останалите членове е излизане от валутния съюз. Или с други думи - Германия или трябва да поведе реформите, или да напусне, какъвто коментар вече направи Джордж Сорос.

С излизането на Германия, а вероятно и още няколко държави от Северна Европа, стойността на еврото ще намалее, което ще подкрепи износа на Юга, а като цяло част от причините за разминаванията във валутния съюз - преодолени.
Проблемът е, че Германия на този етап отказва да поеме която и да е от двете опции. Това поставя страни като Италия и Гърция да избират между икономически растеж и оставане в еврозоната. През 2015 година неопитното гръцко правителство например направи избора си да запази еврото и резултатът е стагнация с едва забележим икономически растеж в последните месеци.

Сега Италия може да направи различен избор и при липсата на реформи, излизането от валутния съюз е ясна и съществена стъпка. Така ще бъде стимулиран износът и вътрешното потребление, а страната ще стане по-атрактивна за туристите. Това ще повиши и приходите в хазната, а безработицата ще започне да намалява.

При този вариант позитивите ще са ясни, а предизвикателството е как да се напусне еврозоната с минимални икономически и политически разходи. Една от най-важните крачки е да бъде преструктуриран дълга така че да бъдат защитени финансовите институции. Без това ще бъдат загубени голяма част от потенциалните ползи от излизането от еврозоната.

Такова преструктуриране е нормална част от големи девалвации - понякога те са тихи и неясни, като например излизането на САЩ от златния стандарт, а друг път - шумни и открити, както Исландия и Аржентина. 

От икономическа гледна точка най-лесният път е всички в Италия да деноминират своите дългове от евро в нова лира. Но има доста юридически пречки с ЕС.

Рим може да избере и друг път - да не обяви официално, че напуска еврото, но да въведе платежни средства, например държавни книжа, които да се приемат като платежни средства за задълженията в евро. Намаляването на стойността на тези облигации ще е форма на девалвация и ще възстанови италианската монетарна политика.

Въвеждането на подобна паралелна валута със сигурност е нарушение на правилата на еврозоната и Италия ще остави останалите членове как да постъпят - да оставят страната в еврозоната или да я изгонят.

В един идеален свят Италия нямаше да има нужда да напуска еврозоната, а Европа ще направи нужната реформа, за да даде нужната защита на своите членове. Но без промяна на курса, Италия трябва да помисли, че оставането във валутния съюз е алтернатива на икономическия растеж, а ползите от напускането му вероятно ще бъдат повече от негативите, пише още Стиглиц в заключение.