Кризата с Италия – лакмус за Европа

Десният популист и министър на вътрешните работи на Италия Матео Салвини често говори пълни глупости. През миналата седмица обаче той изрече правилното изречение: „Те искат да ни санкционират, но в крайна сметка това ще нарани повече ЕС, отколкото нас". Шапки долу. Ксенофобът от Лигата разбра по-добре аритметиката на еврозоната, отколкото много политексперти в Брюксел.

Италия издига гръцката стратегия на по-високо ниво: хладнокръвно третата по големина икономика в еврозоната изнудва останалите държави с тежестта на дълга си. Италия е твърде голяма, за да бъде оставена да се сгромоляса. И знае това. Нито предстоящата процедура по дефицит, нито глуповатата глоба от няколко милиарда долара ще отклонят правителството от камикадзе-курса.

За Европа това е фатален сигнал. Ако една сериозна икономика, като Италия, толкова открито показва безразличие към правилата и ако ЕС остане бездействен, можем да отпишем общността и нейната валута, пише в свой коментар Ханес Фогел за N-TV. Проблемът в случая е, че ако Брюксел остане твърд, също може да се стигне до края на еврото. Защото, ако пазарите изпаднат в паника заради бюджетния спор и ЕС врътне кранчето на парите за Рим, нито една спасителна програма няма да може да спаси Италия и да предотврати катастрофата на еврото. Може да го направи само Европейската централна банка (ЕЦБ). Марио Драги ще трябва да спаси собствената си страна.

Така че горчивата истина е, че ЕС не може да направи нищо против произволията с дълга на големите държави от еврозоната. Никой не може да принуди Италия да пести пари. Брюксел може само да се надява, че Рим ще смекчи курса си с помощта на нежен натиск. И да стиска палци еврозоната да оцелее дотогава.

Отгоре на това има добри основания да се позволи на Италия да натрупа повече дълг. Първо, Берлин и Париж извършиха сами първородния грях и първи нарушиха Пакта от Маастрихт, а не Рим. На второ място, не само Италия нарушава правилата. Почти две трети от всички държави от еврозоната минават абсолютния таван на дълга от 60% от икономическата продукция, дори Германия. А на страна като България, която от години стриктно спазва критериите, се поставят нови условия. И трето, Рим спешно трябва да засили икономиката си.

Но структурните проблеми на Италия не могат да бъдат решени, като се позволи на Рим да отпусне милиарди за популистки обещания от изборите. Спорът за дълга ясно показва както никога досега вродения дефект на еврото: общата валута няма общ бюджет. Липсва политическа воля за постигане на консенсус, който да осигури целевите разходи на трупащите дълг в южната част на зоната и на пестящите на север. Неподходящите правила, с които никой не се съобразява, очевидно няма да сработят.

Предупредихме ви, ликуват сега критиците на еврото. Но разбиването на еврозоната само защото е политически разделена не решава проблема. Една смесица от европейски микровалути, която ще се превърне в игрална площадка на спекулантите, ще бъде сигурна рецепта за икономически упадък за сметка на САЩ и Китай. В крайна сметка еврото трябва да бъде реформирано, за да може да оцелее. Италианската криза е лакмус за това колко сериозно подхождат европейците към проекта Европа. Или трябва да намалят икономическата интеграция до ниво, което е управляемо, или трябва да се осмелят на големия скок напред.

Решителният ден не е много далече. Дотогава Брюксел няма друг избор освен да направи почти невъзможното: да покаже строгост, да обезкуражи имитаторите на Рим и да предложи на Италия хитър компромис в точния момент, в който популистите не могат да го откажат.

Както обикновено, ситуацията трябва да се влоши много сериозно, преди да се подобри значително. Пазарите вероятно ще трябва да се сринат, така че италианците да осъзнаят, че с кавги, подлост и пръст, сочещ към другите, няма да постигнат нищо.

Ако Италия не излезе от пубертета си възможно най-бързо, съществува сериозната опасност еврозоната да не доживее пенсионирането си. Може би инфарктът няма да се случи веднага, не през тази, а може би дори не и през следващата година. Но ако Рим не се опомни, това е само въпрос на време.