Най-големите рискове за петролните пазари

С намаляване на световните запаси от суров петрол анализаторите са на мнение, че пазарът става все по-чувствителен към внезапни и неочаквни прекъсвания на доставките. За пазарите в момента има обаче повече от един риск, които стоят на дневен ред, пише в свой анализ CNBC.

Цените на петрола се повишиха от началото на годината, подкрепени от продължаващото ограничение на доставките от страна на ОПЕК, ескалиращите бойни действия в Либия и американските санкции срещу Иран и Венецуела.

От началото на 2018 г. цената на Брент и на американския суров петрол WTI се е повишила съответно с 30 и 40%. Основната причина за този е ръст е, че пазарът се затяга. Това означава, че глобалното свръхпредлагане на суров петрол намалява, което води до равновесие между търсенето и предлагането, но и поставя пазара в риск от изпадане в недостиг.

Анализаторите в областта на енергетиката са склонни да се съгласят, че засилването на рисковете на петролните пазари са повод за безпокойство.

Ето и кои са потенциално най-опасните рискове за пазара.

Размириците в Либия

„За мен най-големият риск за петролния пазар са вълненията в Либия“, коментира Стивън Бренок, анализатор в PVM Oil Associates. Той обясни, че производството на петрол в страната все още не е прекъснато, но че въпросът за Либия е кога, а не дали.

„Генерал Хафтар и неговите източни либийски сили са решени да превземат Триполи и с това идва неизбежният риск от прекъсвания на доставките“, добави Бренок.

Либийският военен лидер, генерал Халифа Хафтар, разпореди преди две седмици офанзива на Триполи, който се държи от международно признатото правителство, увеличавайки хаоса, който измъчва страната от ОПЕК от 2011 г.

Продължаващият конфликт изостри опасенията, че скоро може да избухне война между основните политически фракции в една ключова страна, произвеждаща петрол.

Санкции срещу Иран

„Пазарът е умерено затегнат и смятаме, че петролът ще се търгува около 70 долара за барел през второто тримесечие в зависимост от това какво се случва, защото има много променливи фактори“, смята Едуард Морс от Citi Group.

Една такава променлива е дали президентът Доналд Тръмп ще удължи гратисния период за осем страни, които внасят петрол от Иран. Той трябва да се произнесе по този въпрос до 2 май. Според Морс във фокуса на САЩ ще са санкциите срещу Венецуела, а това ще позволи по-смекчено отношение към вносителите на ирански петрол.

Докато администрацията на Тръмп има политика на "максимален натиск" спрямо Иран, то президентът заяви, че е освободил от санкциите осем страни през ноември, за да предотврати покачването на цените на петрола.

Изключенията също се разглеждат като начин за управление на отношенията с чужди страни, повечето от които се противопоставят на политиката на Тръмп.

Разбира се, анализаторите се съмняват, че Тръмп ще откаже да удължи гратисния период за осемте страни, въпреки че служителите на администрацията многократно са посочвали, че целта на президента е да сведе иранския износ до нула.

Политиката на ОПЕК

„Пазарът на петрол в момента изпитва недостиг на доставки и всяко по-нататъшно свиване на продукцията от страна на Либия и Иран би накарало пазара да се затегне още, а цените да се повишат“, смята Стивън Бренок.

Според него, ако все пак затягането продължи, ОПЕК+ може да се наложи да увеличи производството.

Организацията на страните износителки на петрол и нейните съюзници се договориха да ограничават продукцията си с 1,2 млн. барела на ден след срив в цените на суровината в края на 2018 г.

Джеф Кюри от Goldman Sachs смята, че ОПЕК е показала способността си да бъде гъвкава, така че може да има изненада как ще продължи да действа от тук нататък.