Трябва ли да се доверяваме на първоначалния си инстинкт?

Друго изследване на Кругер и колегите му показва, че хората имат изкривена представа за своите грешки при въпросите с няколко възможни отговора. Те имат чудесни спомени от първоначалните си отговори, като забравят неуспехите и преувеличават успехите. Хората си спомнят ярко кога са променили отговора си в грешна посока и преувеличават честотата, с която са го правили.

Накратко, ние оставаме със спомена, че придържането към първоначалния отговор е било най-добрата тактитка, въпреки че се оказва обратното. Нашият опит ни показва, че променянето на първоначалния отговор е грешно, само защото подценяваме положителните промени.

Трудно е да не направим алюзия с живота като цяло – колко често правим избор, към който се придържаме въпреки растящите съмнения впоследствие. В политиката това се влошава от въпроси като партизанщината и гордостта.

Никой не иска да признае, че е сгрешил, за да не стане обект на подигравки от опонентите си. Обратният завой е един от най-големите грехове в политиката, дори само защото е толкова лесно да бъде критикуван.

И в ежедневния си живот ние откриваме, че сме склонни да държим на лошите си избори. Стивън Левит, съавторът на Психарономика, веднъж е провел изследване, в което колебаещите се да направят решителен избор (да напуснат съпруг, да осиновят дете, да напуснат работа, да започнат бизнес) са се съгласили да хвърлят ези-тура. Тези, които са били подтикнати да действат, няколко месеца по-късно са се оказали по-щастливи от тези, които са били принудени да се задоволят със статуквото.

Склонни сме да се придържаме стриктно към дявола, такъв какъвто го познаваме. Вероятното обяснение е, че се опитваме на минимизираме съжалението си. Забравете старото клише, че съжаляваме повече за нещата, които не сме направили, отколкото за тези, които сме. Истината е, че съжаляваме повече за предприетите действия (когато се окажат грешни – бел. ред.)

Ярко си спомняме кога сме променили нещата към по-лошо и по-лесно забравяме кога сме проупуснали да ги променим към по-добро.

Това не значи, че импулсивният отговор е винаги най-добрият, както и не значи, че първоначалният ви отговор на тест е винаги грешен.

Изводът е, че ако се колебаете дали да оставите нещата такива каквито са, то вероятно е трябвало да направите промяната по-рано.