Защо Фед да не влива ликвидност директно към хората?

Заради това чужди банки, бизнеси и индивидуялни инвеститори поддържат голямо количество долари и ценни книжа в американска валута. Ако дългосрочните лихви в САЩ се придвижат нагоре в отговор на повишената междубанкова лихва, чуждестранните капитали ще се насочат към щатските ДЦК и ипотечни ценни книжа и ще свалят обратно ставките.

В резултат от финансовата криза Фед понижи междубанковата лихва до почти нула през 2008 г. без особен ефект. Обикновените хора на ръба на банкрута – заради загубата на работни места и спадащите цени на акциите и жилищата – не бяха склонни да заемат, за да купуват коли или да правят ремонти. Банките пък не бяха склонни да кредитират технически неплатежоспособни клиенти.

Фед прибягна до количествени улеснения, купувайки дългосрочни ДЦК и 30-годишни облигации за 3,7 трлн. долара, което спаси най-големите банки. Близките до нулата лихви са за банките като безплатната стомана за автомобилопроизводителите.

В ранните дни след финансовата криза обаче те не съживиха икономиката, след като банките нямаха апетита за кредитиране. А на потребителите бяха необходими няколко години, за да изплатят задълженията по кредитните си карти, да се освободят от жилища, които не могат да си позволят, или изобщо да им бъдат опростени дълговете.

При следващата рецесия Фед може да обмисли по-драстична стратегия – не само да кредитира евтино банките, а да предостави ресурс директно на обикновените хора. В баланса на Фед тези средства ще се отразят като депозитни ценни книжа, емитирани от Министерството на финансите.

В действителност Фед ще финансира (монетизира) увеличение в националния дълг, за да стимулира икономиката, като заобикаля посредниците – новите разходи за пътища, мостове и пр., които отнемат толкова време, за да окажат въздействие.

Наскоро Фед започна да предлага лихви по депозитите на хедж фондовете и компаниите за управление на активи. Изглежда напълно справедливо централната банка да позволи на обикновените хора да имат сметки при нея, по които да текат лихви.

Така при следващата криза, вместо да отпуска средства на банките, които да ги прахосват за големи заплати, Фед може да завери сметката на всеки американец с прилична сума за харчене или изплащане на дългове. Това ще накара икономиката да заработи отново много бързо.