ЕЦБ е изправена пред решителен избор за президент

Има доста опасности – светът е много нестабилен, инфлацията в еврозоната е много ниска, паричната политика е близо до пределите си. Дори сегашният икономически спад изисква действия. По-голям спад би изисквал героични усилия. На новия президент на ЕЦБ може да му се наложи да вади аса от ръкава си.

Съмнително е дали някои от кандидатите покрива тези високи стандарти. Най-рисковият вариант безспорно е президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман. Той се противопоставяше на много от монетарните иновации на Драги, включително прибягването до количествени улеснения. Вайдман дори свидетелства против директните парични трансакции пред Германския конституционен съд. Съветът на ЕЦБ може да го принуди да направи правилните неща при криза, но това би бил налудничав начин да се ръководи централната банка.

Има обаче и алтернативна възможност. Един германски президент на ЕЦБ би накарал немците да се примирят с начина, по който трябва да действа ЕЦБ. Той ще трябва да им напомни някои истини. Най-очевидната е, че инфлацията при ЕЦБ е по-ниска, отколкото при Бундесбанк. Ще трябва да им обясни, че средата на ниска инфлация и ниски лихви подкопава икономическата стойност на спестяванията им.

Германски президент на ЕЦБ ще трябва да посочи, че немският частен сектор има излишък на спестявания спрямо инвестиции подобен на този в Япония. Германия има пълна заетост и бюджетен излишък, защото страната поддържа огромен излишък по текущата сметка. Това щеше да е много по-трудно, ако тя не беше в еврозоната – германската марка със сигурност щеше да поскъпне неимоверно, а Германия сега би била в дефлация, вероятно с монетарна политика като на Япония

Накратко, Германия се облагодетелства много от еврото. Един Вайдман, който повтаря това непрекъснато и също подкрепя силно действията на ЕЦБ, би направил голяма разлика в политиката на еврозоната. За съжаление такъв Вайдман не съществува. В действителност Йенс Вайдман представлява, и по този начин валидира, скептичната германска позиция. Ако прави същото и като президент на ЕЦБ, това ще бъде бедствие. Ако обаче приеме по-широка гледна точка – ще бъде благословия. Въпросът е в това, а не в неговата националност. Не може да има възражения за немски президент. Напротив, реалистичен и разумен германски президент на ЕЦБ би бил истински дар.

Какъв ще бъде Вайдман знае само той. Решението за новия президент на ЕЦБ обаче не трябва да бъде обект на пазарлък между правителствата в еврозоната. Въпросът е дали той ще може да върши работата на Драги. Всичко друго е празни приказки.