ЕЦБ е изправена пред решителен избор за президент

Кой трябва да наследи Марио Драги като президент на Европейската централна банка (ЕЦБ)? Това е най-важното решение, което европейските правителства ще вземат през тази година. По-важно дори от това как те ще се справят с идиотската Великобритания. По-важно от отношенията с Доналд Тръмп. По-важно и от това кои ще са ръководителите на Европейската комисия и Европейския съвет. Следващият президент на ЕЦБ може да определи дали ще има еврозона, а вероятно и Европейски съюз, в края на мандата му през 2027 г., пише Мартин Уулф за Financial Times.

Периодът на Драги бе също толкова важен. През октомври 2011 г. му написах отворено писмо. Твърдях, че ЕЦБ трябва да бъде кредитор от последна инстанция на пазарите за държавен дълг, по този начин стабилизирайки и банките. Заключих, че „еврозоната рискува вълна от фискални и банкови кризи. Европейският механизъм за финансова стабилност не може да спре това. Само ЕЦБ може. Като единствената всеобхватна институция в еврозоната, тя има отговорността. Има и силата. Съжалявам, Марио, но ти се изправяш пред избора да удовлетвориш монетарните ястреби или да спасиш еврозоната. Избери второто. Обясни защо правиш този избор. И помни: съдбата обича смелите.”

Драги направи правилните неща, преди всичко със забележителния си коментар от юли 2012 г., че „в рамките на своя мандат ЕЦБ е готова да направи каквото е необходимо, за да запази еврото”. През август 2012 г. ЕЦБ оповести своята програма за директни парични трансакции, чрез която изкупуваше облигации на затруднени правителства, които приеха подобаващи реформи. После, през януари 2015 г., ЕЦБ последва други централни банки и предприе количествени улеснения (покупка на финансови активи с цел вливане на ликвидност – бел. прев.)

Инфлацията не успя да достигне целта на ЕЦБ от „под, но близо до 2%”. В друг план обаче действията на банката бяха успешни. Смъртоносната спирала на растяща доходност по облигациите и изтощени банки бе прекъсната. Икономиката на еврозоната достигна дъно през 2013 г. и след това до голяма степен последва американската, след като доходността се нормализира, а увереността започна да се завръща.

Възстановяването на еврозоната от кризата, дори самото ѝ оцеляване, се дължи преди всичко на ЕЦБ. Не трябва да се отрича и ролята на правителствата за създаването на нови институции и подкрепата за ЕЦБ, когато ножът опря до кокала. ЕЦБ обаче бе институцията в еврозоната с необходимата мощ. Това ще остане в сила и за в бъдеще, имайки предвид трайната крехкост на еврозоната, характеризирана с национални политики, слаби банки, неадекватни фискални защити и упорито несинхронизирани икономики.

Драги трансформира ЕЦБ от потомък на старата Бундесбанк в модерна централна банка, подобаваща на разнообразната икономика от континентален мащаб. Жизненоважният въпрос е дали неговият приемник ще притежава интелекта, гъвкавостта и куража, за да отговори на всякакви заплахи.