САЩ няма да изоставят агресивното си икономическо поведение

ЕС от своя страна поиска компанията да не се съобрази. Принудена да избира страна, в края на миналата година Swift предпочете САЩ. Това показва колко сила Америка може да упражни, ако реши да го направи. Изкушението е силно – изглежда много по-безопасно да се атакува Иран с остри писма до информационна система в Брюксел, отколкото със самолетоносачи.

САЩ не са първата глобална суперсила, която използва финансовите и комуникационни мрежи като оръжие. В началото на 20 век модерните икономики вече бяха зависими от комплексното финансиране. Великобритания гледаше на централната роля на лондонското Сити в областа на банкирането, телеграфните услуги и морската застрахователна система като на потенциален решителен фактор в комбинация с мощта на Кралския флот.

Ако избухнеше война с Германия, тези мрежи можеше да се използват, за да укрепят британската икономика и да уязвят германската. Идеята изглеждаше правдоподобна, но тези планове за икономически шок не успяха да предотвратят Първата световна война или да ограничат нейната продължителност и бруталност.

Възникват два въпроса. Ще бъдат ли мъдри САЩ да използват своята икономическа мощ по-умерено? И ще трябва ли другите държави да изграждат алтернативни мрежи отвъд взора и обсега на хегемона?

Лесно е да кажем, че САЩ трябва да се ограничат до собствения си интерес. Логиката на мрежовите ефекти е самозатвърждаваща се. Установявайки централна роля във финансите чрез Уолстрийт и могъщия долар, в цифровите мрежи чрез Силициевата долина и в интернет, заради ролята на Пентагона за ранното му финансиране, предимството на САЩ може да издържи на много атаки.

Въпреки това, колкото повече принуда спрямо другите използват САЩ, чрез привилегированата си позиция в банкирането и интернет, толкова повече ще нарастват стимулите за разработване на алтернативи, които изключват Америка – например китайската операционна система за смартфони Instex или специалните дружества, които Франция, Германия и Великобритания стартираха, за да позволят на компаниите си да правят бизнес с Иран извън обсега на американските санкции.

Оказва се, че алтернативите не са евтини или лесни за разработване. При обичайните обстоятелства малцина въобще биха си дали труда да опитат. Ако САЩ обаче упражни твърде болезнен натиск върху глобалната икономическа система, съперниците им, а дори и техните съюзници, ще потърсят друг път.