Какви са причините за възхода на популизма

От друга страна, икономистите проведоха много изследвания, които свързват политическата подкрепа за популистите с икономическите шокове.

Едно от най-прочутите изследвания по темата показа, че гласовете за Тръмп в президентските избори през 2016 г. са свързани със силата на неблагоприятните шокове в търговията с Китай. При равни други условия, колкото повече работни места се губят заради растящия внос от Китай, толкова по-голяма е подкрепата за Тръмп.

Всъщност, според изследването търговският шок може да е директно отговорен за победата на Тръмп през 2016 г. То констатира, че ако степента на проникване на китайския внос беше с 50% по-ниска в периода 2002-2014 г., то Хилари Клинтън щеше да спечели ключовите щати Мичиган, Уисконсин и Пенсилвания.

Други емпирични изследвания демонстрираха сходни резултати за Западна Европа. По-високото проникване на китайския внос е оказало подкрепа за Brexit и крайнодесните партии в континентална Европа. Значителна роля са изиграли също строгите икономии и цялостната икономическа несигурност.

Културните и икономическите аргументи може да изглежда, че са в противоречие, но по-задълбоченият поглед показва сходство.

Тъй като културните тенденции – като пост-материализма и ценностите на урбанизацията – са дългосрочни, те не съвпадат с възхода на популизма. (Норис и Ингълхарт допускат повратна точка, след която социално консервативните групи се оказват малцинство, но все още имат непропорционална политическа сила.)

Тези, които защитават върховенството на културните обяснения, всъщност не отхвърлят ролята на икономическите шокове. Тези шокове според тях са изострили културните разделения, давайки на авторитарните популисти необходимия тласък.

Норис и Ингълхарт, например, твърдят, че „средносрочните икономически условия и по-голямото социално разнообразие” са ускорили културната реакция, като показват, че икономическите фактори са изиграли роля в подкрепата за популистките партии.

По подобен начин Уилкинсън подчертава, че „расовите опасения” и „икономическите безпокойства” не са алтернативни хипотези, защото икономическите шокове силно са задълбочили водения от урбанизацията културен подбор.

От своя страна икономическите детерминисти трябва да признаят, че фактори като китайския търговски шок не са възникнали във вакуум, а в контекста на съществуващите социални разделения.

В последна сметка, точният разбор на причините за подема на авторитарния популизъм може да е по-малко важен от политическите изводи, които можем да си направим от него. Тук няма място за дебат. Икономическите лекове за неравенството и несигурността са от първостепенно значение.