Какви са причините за възхода на популизма

За култура ли става въпрос или за икономика? Този въпрос оформя голяма част от дебата за съвременния популизъм, пише за MarketWatch Дани Родрик, професор по международна политическа икономия в Харвардския университет.

Дали Доналд Тръмп, Brexit и възходът на дясноцентристки националистически партии в континентална Европа са последица от задълбочаващия се разлом между ценностите на социалните консерватори и социалните либерали, след като първите дадоха подкрепата си за ксенофобски, етно-националистически и авторитарни политици?

Дали пък те не отразяват икономическото безпокойство и несигурност на много избиратели, подхранени от финансовата криза, строгите икономии и глобализацията?

Ако авторитарният популизъм се корени в икономиката, тогава подходящото лекарство е популизъм от друг вид – мерки, насочени срещу икономическата несправедливост, но плуралистични в своите политики и не непременно в ущърб на демокрацията.

Ако се корени в културата и ценностите обаче, има по-малко опции. Либералната демокрация може би е обречена заради своята вътрешна динамика и противоречия.

Някои версии на културния аргумент могат да бъдат отхвърлени. Например, много коментатори в САЩ се фокусираха върху залитането на Тръмп към расизма. Но расизмът в една или друга форма е трайна характеристика на американското общество и не може сам по себе си да обясни защо заиграването на Тръмп с него се оказа толкова популярно. Константата не може да обясни промяната.

Други обяснения са по-сложни. Най-задълбочената и амбициозна версия на културния аргумент бе лансирана от Пипа Норис от Университета в Харвард и от Роналд Ингълхарт от Мичиганския университет.

В скорошна книга те твърдят, че авторитарният популизъм е следствие от дълготрайна поколенческа промяна в ценностите. След като по-младите поколения станаха по-богати, по-образовани и по-осигурени, те възприеха „пост-материалистически ценности”, които наблягат на светското начало, личната автономност и разнообразието, за сметка на религиозността, традиционното семейство и конформизма.

По-старите поколения бяха отчуждени, превръщайки се в „странници в собствената си земя”. Макар традиционалистите сега да са по-малко, те гласуват повече и са по-активни политически.

Уил Уилкинсън от Центъра Нисканен наскоро изрази подобен аргумент, фокусирайки се по-специално върху ролята на урбанизацията. Той твърди, че тя е процес на пространствен подбор, който разделя обществото не само по икономически, но и по културен признак,

Урбанизацията създава процъфтяващи мултикултурни гъстонаселени области, където доминират социално либералните ценности. Тя измества провинциалните области и по-малките градски центрове, които все повече си приличат по социалния консерватизъм и ненавистта към разнообразието.

Нещо повече, процесът е самозатвърждаващ се – икономическият успех в големите градове валидира градските ценности, докато миграционният избор извън провинциалните райони задълбочава поляризацията. Както в Европа, така и в САЩ, хомогенните социално консервативни области съставляват базата за подкрепа на националистическите популисти.