Трябва да измерваме активите си, не само БВП

Когато приватизационната програма на правителството на Маргарет Тачър влезе в разгара си в средата на 80-те години, Харолд Макмилан, бивш премиер консерватор на Обединеното кралство, сравни политиката със семейство, което продава активите си: „Първо отива всичкото сребро от времето на крал Джордж, после всички онези хубави мебели, които са били в салона, а накрая заминават и картините на Каналето“.

Не можете да изядете натрупаното богатство от поколения. Винаги се е смятало, че активите са жизненоважни за трайния просперитет. Нито един бизнес не би пренебрегнал баланса си - онези, които прибягват до сложни счетоводни задбалансови сметки, често се провалят зрелищно, пише за Financial Times Даян Койл, професор по обществени политики от Университета в Кеймбридж.

Богатството е също толкова важно за националния просперитет и в дългосрочен план. Активите са съхраненият капацитет за генериране на бъдещ доход и потребление. Те могат да бъдат създадени чрез инвестиции, финансирани от текущ доход, или могат да бъдат дар от природата. Колко са благополучни хората по отношение на способността им да консумират или по друг начин да водят живота, който искат, зависи не само от техните начинания, но и от натрупването на широк кръг активи в миналото. Някои от тях са индивидуални. Човешкият капитал отразява личните усилия и придобиването на умения, семейния и социален произход, както и образователната система. Други, като природния капитал, са колективни активи, чието състояние отразява цялата икономическа система - глобално, когато става въпрос за климата.

Това касае широко признати недостатъци в използването на брутния вътрешен продукт като ключов показател за икономическия успех. Например, често се изтъква парадоксът, че природното бедствие е добро за БВП поради необходимата реконструкция на домовете и инфраструктурата. Въпреки това се използват огромни ресурси за измерване на БВП и много малко за измерване на богатството.

Това едва сега започва да се променя. Световната банка изгражда база данни за „всеобхватното богатство“, определено като съвкупност от природен, човешки и произведен капитал и нетни чуждестранни активи. ООН разработва статистически стандарт за измерване на природните активи.

Комисията за природен капитал към правителството на Обединеното кралство и Службата за национална статистика (СНС) са пионери в развитието на сметките за природен капитал. Те показват, че стойността на природния капитал, включително минералните ресурси, градското зелено пространство, биологичното разнообразие и качеството на въздуха е в упадък. Но са необходими много повече данни, за да можем да кажем кога всеки компонент ще достигне повратната точка, след която ще е неспособен да допринесе за бъдещия жизнен стандарт. Съществуват статистически данни за финансовия капитал и за конвенционалния производствен капитал, като например фабрики. Има обаче по-малко данни за инфраструктурата и нейното качество - колко следвоенни бетонни сгради или мостове скоро ще се нуждаят от подмяна? Някои държави измерват човешкия капитал, за чието по-добро измерване работи и СНС.

Един ключов липсващ елемент от картината е социалният капитал, или доверието. Икономическата теория казва, че той е жизненоважен. Всеки, който купува онлайн, се доверява на някой, когото не познава и чийто продукт не може да види. В бизнеса доверието съществува под формата на репутация, която улеснява една компания да набере нов капитал. Социалният капитал стои зад това дали правителството може да повишава данъчните приходи и да предоставя обществени блага. Но как да го определим с достатъчно подробности, за да го измерят статистиците? С моите колеги работим върху разширяването на дефиницията и измерването на всеобхватното богатство в сътрудничество с организации като СНС и ООН. Нашият скорошен междинен доклад подчертава работата по методология за улавяне чрез само два показателя на многото измерения на социалния капитал.

Задачата обаче е огромна - толкова голяма, колкото усилията през 30-те и 40-те години за разработване на сегашната система от национални сметки. БВП беше показател за своето време: мярка за икономическите възможности, когато нуждите на депресията и войната бяха спешни. Предизвикателството пред днешните икономики е устойчивостта на настоящия ни стандарт на живот. Ако не измерим активите си, няма да знаем колко назаем живеем, докато не стане твърде късно.