Централните банки ще имат нужда от нови инструменти при следваща криза

Такава рамка би могла да бъде структурирана по различни начини, но със сигурност ще изисква по-тясна координация между фискалните и монетарните власти, за да се гарантира, че фискалната експанзия няма да доведе до повишаване на лихвите. С течение на времето това би помогнало за възстановяването на по-нормална лихвена среда, намалявайки натиска на по-ниските ставки върху спестителите и върху финансовата система.

За да бъде осъществима, политиката на директни операции трябва да съдържа следните елементи. Първо, ясно определение на обстоятелствата, които изискват такава необичайна координация на политиката. Второ, изрична инфлационна цел, за постигането на която фискалните и монетарните власти ще носят съвместна отговорност. Трето, механизъм, който позволява бързото прилагане на продуктивни фискални мерки, без отрицателното въздействие на паричната политика върху неравенството. И накрая, от жизненоважно значение е ясният план за излизане.

Такава стратегия би могла да приеме формата на постоянен авариен фискален механизъм, който ще се активира само когато монетарната политика е изчерпана и все още се очаква инфлацията да остане под целта. Размерът на механизма ще бъде определен от централната банка и калибриран за постигане на целта за инфлацията (включително чрез компенсиране на минали инфлационни пропуски), докато използването на средствата ще бъде решено от фискалните власти.

Разбира се, има дълъг път от такива предложения до оперативна рамка за политики. Предстои да се свърши много работа и ще трябва да се обърне голямо внимание на съответните правни и институционални структури на различните монетарни юрисдикции. Европейската централна банка ще се сблъска с особени предизвикателства в това отношение.

Но както Тимъти Гайтнър, бившият президент на клона на Федералния резерв в Ню Йорк, веднъж каза по време на спешна среднощна среща през 2008 г.: „Планът е по-добър от липсата на такъв“. Централните банки все по-често се оказват в ликвиден капан. Да се оставят нещата такива каквито са, вече не е опция.

Ако се потопим в нова криза, „директните операции“ ще бъдат единственият вариант на политика. Но ако сега не се изготвят стабилни планове, подобна революция в макро политиката рискува да изяде собствените си деца чрез подкопаване на интегритета и доверието в централните банки и чрез освобождаване на неконтролирани фискални разходи.