Странният случай на американо-турските отношения

Турция също така очаква колосална глоба от САЩ, след като се установи, че държавната Халбанк е нарушила санкциите срещу Иран. Това също все още не се е случило.

Определено е странно, че при толкова много „снаряди”, изстрелвани към Турция през последните години, повечето от които американски, целта не е улучена. Но дори и в този крехък момент на очевидно помирение Ердоган не изменя на бунтарската си природа.

Само часове след първия съвместен патрул в Сирия в неделя турският президент възрази, че „изглежда нашият съюзник търси безопасна зона за кюрдската терористична организация, а не за нас“.

Ердоган също предупреди, че Турция все още се нуждае от контрол върху "целия регион". Анкара иска да засели там около 1 милион от 3,6-те милиона сирийски бежанци на нейна територия, което като бонус силно би разредило кюрдското население в североизточна Сирия с араби сунити.

Имайки това предвид Ердоган също води битка с европейските съюзници на Турция, заплашвайки да "отвори вратите" за сирийските бежанци, които искат да се насочат на север към ЕС, освен ако не подкрепят амбициите му в Сирия. Това може да е затишието преди бурята.

Анкара все още е възмутена от това как през 2015 г. САЩ изтеглиха своите батареи за противоракетна отбрана Пейтриът от Южна Турция, докато страната беше атакувана от джихадисти от Ислямска държава, ПКК и подкрепяния от Русия режим на Асад в Сирия. Освен това Ердоган и неговият кръг смятат, че САЩ са били съучастници в опита за преврат в средата на 2016 г., за което обвиняват Фетхуллах Гюлен, живеещ в САЩ лидер на сенчест ислямистки култ и бивш съюзник на Ердоган.

След като турският президент затопли отношенията с Владимир Путин - руският президент, който веднага осъди неуспешния пуч срещу Ердоган – бързо последва изборът на руската система S-400. Ердоган има нужда от благословията на Путин, за да запази двете турски буферни зони в северозападна Сирия, отвоювани през 2016 и 2018 г., и да се вкопчи в Идлиб, последният сирийски бунтовнически редут, който сега е под обсада от режима на Асад и руските военновъздушни сили.

От американската страна на това уравнение изглежда малко вероятно хаотичният Тръмп внезапно да започне да се придържа към ясна и последователна политика в Сирия и Леванта. Но авторът на „Изкуството на сделката“ обича да продава - и се хвали с това пред своите последователи. През юли той се оплака, че „не е особено справедливо“ САЩ да не могат да продават F-35 на Турция. Миналата седмица високопоставен турски служител каза, че Тръмп е водил телефонни преговори с Ердоган, опитвайки се да му продаде системи за противоракетна отбрана Пейтриът.

Ердоган, Тръмп и Путин, иначе толкова различни, са сродни души в известен смисъл: склонни на пазарлък, аморални, с его фокусирано върху властта. Битката за Турция ще помогне да се определи кой от тях е най-добрият геополитически жонгльор.