Европейците искат ЕС да действа като суперсила

За Фон дер Лайен, от друга страна, това означава, че има повече обществена подкрепа, отколкото обикновено се предполага, за по-голямо сътрудничество в областта на отбраната и сигурността в рамките на ЕС. При Юнкер подобни проекти трудно виждаха бял свят и новата структура на Комисията изглежда не им придава по-голямо значение. Комисията на Фон дер Лайен дори няма отделен ресор за сигурност (британският комисар Джулиан Кинг отговаряше за него в състава на отиващата си Комисия).

Проучването показва, че във всяка страна, с изключение на Франция, мнозинството смята, че националното правителство би се справило по-добре в отстояването на националния икономически интерес от ЕС. Във Франция преобладаващият отговор е, че „и двете“ биха се справили най-добре. Това би трябвало да е обезпокоителен сигнал за Фон дер Лайен, но в нейната Комисия търговският ресор не увеличи значението си в сравнение с Комисията Юнкер. Ако новият председател мислеше геополитически, вероятно би имало смисъл да назначи поне заместник-председател на Комисията с такъв ресор, който да представлява Европа в епоха на търговски войни и упадък на Световната търговска организация.

Фон дер Лайен изглежда се справя по-добре в други аспекти от геополитическата програма на ЕС. Например, мнозинството в целия ЕС смята изменението на климата за голямо предизвикателство и тя придвижи въпроса до челото на дневния си ред, като го възложи на един от тримата си заместник-председатели, Франс Тимерманс.

Назначаването на представителя на Унгария Ласло Трокани като отговорник за разширяването на ЕС също има смисъл. Мнозинството в по-заможните страни на ЕС, включително Германия, Австрия, Франция и Холандия, е против приемането на Сърбия или други нови държави от Западните Балкани за членове през следващите 10 години, но разширяването е много по-популярно на юг и на изток. 55% от унгарците смятат, че всички или някои държави от Западните Балкани трябва да се присъединят през следващото десетилетие.

Като цяло обаче председателят на една наистина геополитическа комисия би направил по-ясно, отколкото Фон дер Лайен го прави, че ЕС се стреми към вида стратегически суверенитет, който други големи играчи, като САЩ, Китай и Русия, все повече отстояват, без да се съобразяват с интересите на другите. „Новото ръководство на институциите на ЕС сега трябва да вземе смели решения и да приеме – както го правят гласоподавателите - че светът се е променил“, пише Денисън.

Подчертаването на това приемане и отстояването на висок глас и по-ефективно на различните интереси на Европа може в дългосрочен план да направи по-силния и по-федералистки ЕС по-приемлив за избирателите. В следващите пет години зависи от Фон дер Лайен да спечели това допълнително доверие - или да профука шанса да го направи.