Thomas Cook можеше да не фалира, ако не бяха счетоводните гимнастики

Докъде водят всички тези маневри? Въпреки огромните загуби, те означават, че разпределимите резерви на Thomas Cook в баланса на компанията майка не намаляват от нивото си от 199 млн. паунда през 2010 г. Всъщност те се увеличават повече от два пъти - до 447 млн. паунда. Това създава впечатление, че платежоспособността на компанията - и способността й да изплаща дивидент - всъщност се е подобрила.

Сега изглежда, че нито една от тези сложни тактики не нарушава счетоводните правила. Но това, което те правят, е да представят финансите на компанията в подвеждащо положителна светлина. И това повдига голям въпрос: Дали без цялата тази счетоводна гимнастика директорите на Thomas Cook нямаше да бъдат принудени да предприемат действия много по-рано, за да заздравят баланса на групата, а не безгрижно да поемат по пътя на краха този септември? През това време акционерите получиха допълнителни дивиденти, а изпълнителните директори прибраха почти 1 млн. паунда годишно в бонуси.

Разбира се, опасенията относно надеждността на баланса на компанията майка надхвърлят Thomas Cook. Британският счетоводен надзор - Съветът за финансово отчитане, наскоро изрази загриженост относно тенденцията регистрираните на борсата компании да оценяват дъщерните си дружества на стойност, която далеч надвишава капитализацията на компанията майка, и дали това не означава, че те надценяват своите разпределими резерви.

Вземете например Barclays. След преоценка миналата година банковата група увеличи стойността на своите дъщерни дружества в баланса си от 39 млрд. на 57 млрд. паунда, докато пазарът оценява цялата група на само 29 млрд. паунда.

Балансовите отчети на компаниите може да изглеждат неясни, както често са забулени в счетоводството на листнатите фирми. Но те имат значение. Предполага се, че разпределимите резерви са ненакърнимото ядро ​​на стойността на една компания - нещо, на което собствениците и кредиторите могат да разчитат. Ако правилата позволяват те бъдат завишени, това прави по-вероятно компаниите да преразпределят прекомерно - независимо дали към дивиденти, или бонуси на директорите, и интересите на кредиторите ще бъдат нарушени.

Одитът е задължителен - заложен е в Закона за дружествата от 1900 г., точно за да спре тази злоупотреба с ограничената отговорност. Разсъждавайки върху маневрите на Thomas Cook, човек може да се запита дали тази защита работи както трябва.