Лондон трябва да обмисли двустепенната акционерна структура

Мотото „Една акция, един глас” отдавна е стълб на корпоративното управление във Великобритания. Обединеното кралство е един от малкото пазари, които последователно отхвърлят множеството класове акции с мотива, че дават на някои инвеститори права на глас, които са несъразмерни на техния икономически интерес. Голяма част от привлекателността на Лондон е в предлагането на „златен стандарт“ що се отнася до листванията. Така новината, че правителството сондира инвестиционната индустрия относно разхлабване на правилата за двустепенните акционерни структури няма да се приеме добре в управленските кръгове, пише Financial Times.

Аргументът, който се излага от британските регулатори, е че Лондон трябва да обмисли как може да остане един от водещите пазари, на който да се листват компаниите след Brexit. Примамването на стартиращи технологични компании от Ню Йорк или Хонконг ще бъде жизненоважно. В момент, когато броят на публично котираните компании намалява, това е аргумент, който заслужава да бъде разгледан. Светът се променя.

САЩ, които приеха тази практика в разгара на битките за поглъщане през 80-те години на миналия век, оттогава се превърнаха в първи избор за технологичните компании. Фирми като Facebook, Snap и Lyft почти разрушиха концепцията за „Една акция, един глас”.

Хонконг, който отказа да ограничи правилата си относно акциите от различни класове преди пет години и в резултат на това загуби китайската интернет компания Alibaba за сметка на Ню Йорк, промени курса. Миналата година Хонконг оповести нови насоки, които позволяват акции с двоен клас при определени обстоятелства. Сингапур също въведе нови правила. В Европа испанското правителство обсъжда промени, които биха могли да включват акции с двойно право на глас за дългосрочни акционери.

Регулаторите във Великобритания ще трябва да подходят внимателно. Противниците на практиката се притесняват, че подобни структури могат да окопаят контролиращите инвеститори под прикритието за насърчаване на дългосрочната перспектива. Освен това се излага на риск възможността други акционери да ги държат отговорни.

Последните примери потвърждават тези опасения - по-специално в технологичния сектор, където някои главни изпълнителни директори, като например Марк Зукърбърг във Facebook, контролират прекомерно процеса на вземане на корпоративни решения. Изпадането в немилост на Адам Нойман, колоритният основател на WeWork, е важен пример. Инвеститорите се изплашиха от двукласовата структура на акциите на имотната компанията, която в един момент му даваше 20 пъти по-голяма сила на глас от други акционери. Инвеститорите - разбирайки рисковете от потенциалната инвестиция - решиха да се откажат преди да се опарят.

В САЩ има място за реформа, но противниците на сегашното положение трябва да приемат, че сама по себе си едностепенната акционерна структура не е защита срещу лошо управление. Двустепенната акционерна структура има своите предимства, особено в Европа. Една компания, която илюстрира предимствата на дългосрочното управление, е Novo Nordisk, скандинавският производител на лекарства. Фондацията Novo Nordisk притежава всички нейни акции от клас А и контролира 76,2 на сто от гласовете.

Ако Лондон все пак реши да поеме по пътя на разрешаването на акции с двоен клас, тогава ще бъдат необходими определени защитни мерки. Най-малкото всяка двустепенна структура трябва да има вградени клаузи за изтичане - базирани например на фиксирани времеви ограничения.

Опитът показва, че всички първоначални положителни ползи от акциите за лоялност изчезват с времето. Трябва да има средно положение между дългосрочния фокус на основателя и настояването на инвеститорите за ясно управление. Всякакви промени трябва да се правят с оглед дългосрочната привлекателност на лондонския пазар. Обединеното кралство трябва да се пази от маргинализиране гласа на инвеститорите. Преди всичко гъвкавостта не трябва да е за сметка на доверието.