Вълшебни парични дървета ли са банките?

Ако банка създава пари чрез кредитиране, а кредитополучателят ги харчи веднага (което обикновено е случаят с ипотеките), тогава депозитът вероятно ще трябва да бъде преведен на лице в друга банка. За да може тази втора банка да приеме нов пасив (създаденият депозит), тя ще изисква някакъв актив от първата банка (резерви):

„... банката на купувача урежда отношенията си с банката на продавача, като прехвърля резерви. Това ще остави банката на купувача с по-малко резерви и повече заеми спрямо депозитите си отпреди. Това може да се окаже проблематично за банката, тъй като би увеличило риска, че тя няма да може да посрещне всички свои възможни тегления. На практика банките правят много такива заеми всеки ден. Така че, ако дадена банка финансира всички свои нови заеми по този начин, скоро ще остане без резерви.”

Така отделните банки създават пари, но резервите им ограничават възможностите за това. Новия приток на депозити обаче носи със себе си още резерви. Затова банките харчат огромно количество време и енергия за привличане на депозити чрез изграждане на клонове или чрез маркетинг. Ако бяха вълшебни парични дървета, защо трябваше да се притесняват? Банките наистина трябва да привличат клиенти, дори ако не е просто да прехвърлят средствата им директно на някой друг.

За да бъдем възможно най-справедливи към концепцията за вълшебното парично дърво, документът на АЦБ по-нататък изтъква, че въпреки това ограничение за отделните банки, банковата система като цяло все още може да създава пари по начин, реално неограничен от резервите, ако банките увеличат кредитирането едновременно. Може би има цяла вълшебна гора от парични дървета?

Отговорът пак е „не”. Много други фактори ограничават създаването на банкови пари и те също са споменати в документа на АЦБ. Един от тях е паричната политика (това, което АЦБ нарича "крайното ограничение"), която може да промени стимулите на търговските банки да отпускат заеми. Друг фактор е търсенето от домакинствата. Следва кредитният риск. Може да добавим и капиталовите изисквания - правилата, наложени от правителството, които обвързват общия обем на рисково претеглените активи с размера на банковия капитал (преди всичко собствения).

Вярно е, че банките могат да създават депозити, които работят като пари, чрез акта на кредитиране. Но представата за вълшебното парично дърво не само нарушава връзката между кредитополучателите и вложителите. Тя също така създава фалшиво впечатление, което омаловажава многото ограничения за начина, по който банките владеят създаването на пари.

Фактът, че банките несъмнено притежават власт, ни води до един последен аргумент. Концепцията за вълшебното парично дърво неизменно застъпва определена политическа позиция (която тук нито приемаме, нито отхвърляме). Тя е ориентирана около следкризисната антипатия към банките и призива за по-голяма държавна намеса.

Начинът, по който банките насочват кредитите - на кого и за какво - трябва да бъде строго контролиран. Към този въпрос може да се подходи чрез езика на кредитирането, а не на създаването на пари.

Въпреки че твърди, че пробива стената на остарялата икономическа ортодоксалност, банковата теория за вълшебното паричното дърво е също толкова подвеждаща, колкото и всяка доктрина, която тя се стреми да разсее.