Време ли е да преосмислим хипотезата за ефективните пазари?

Съответно повечето попечители налагат ограничения за това колко може да се отклонява възвръщаемостта им от тази на бенчмарка. Дори когато нямат такива ограничения, мениджърите не искат да допускат представяне под това на бенчмарка, за да не бъде поставена под въпрос тяхната компетентност.

Натискът за съобразяване с бенчмарковете излиза на преден план, когато цените в даден сектор или клас активи се движат силно нагоре. Мениджърите, които по-рано са считали конкретен сектор за непривлекателен и не са участвали в покачването, са длъжни да станат купувачи на по-високата цена. Това усилва първоначалното покачване до точката, в която активите стават високорискови и надценени.

Тегла под индексните в акции или сектори с нарастващи цени имат по-голямо и потенциално неограничено въздействие върху представянето на портфейла в сравнение с тегла над индексните в позициите с понижаващи се цени. Така че натискът за действие е винаги по-силен, когато пазарите се повишават.

Една само ценова стратегия поражда друга, влошавайки ситуацията. Инвеститорите, които се равняват по бенчмарковете, трябва да действат, когато цените преминат някакъв праг, но инерционните инвеститори купуват веднага щом тенденцията стане очевидна. Вторите на практика експлоатират първите, които нямат друга алтернатива освен да плащат по-високите цени.

Резултатът е цялостен уклон към надценяване. Този анализ е в съответствие с дългогодишните доказателства, че високорисковите акции исторически имат по-ниска възвръщаемост от нискорисковите.

Стратегиите, основани единствено на цените, които ХЕП пренебрегва, създават систематични и хронични изкривявания, които са твърде големи, за да бъдат контрирани от инвеститорите в парични потоци.

Не е изненадващо, че теория, предсказваща ефективността, не може да обясни неефективността, нито да покаже на инвеститорите как да действат правилно в условията на неефективност. От друга страна, теория за нефункционалните пазари би посочила източника на проблеми и може да предложи решения.

Те включват изменение на условията за делегиране от попечител към фонд мениджър, така че последният да се съсредоточи единствено върху дългосрочните парични потоци, както и подобрен мониторинг от страна на попечителите, за да се гарантира спазването на условията. Едни по-ефективни пазари биха донесли ползи за всички, с изключение на инерционните играчи, които създават проблеми.

Най-голямата награда биха били социалните ползи от по-ефективното разпределение на капитала. Това би могло да съживи капитализма.