Защо ЕС е уязвим на дипломатическо изнудване?

Ако Европа имаше своя съвременен Метерних, той щеше да започне от справяне първо с тази конкретна уязвимост: да се спре зависимостта от експортните излишъци, за да се прекрати изнудването. И след това да се използват съществуващите инструменти на политиката като еврото, търговията и политиката в областта на конкуренцията за извличане на максимална печалба.

Летаргичната външнополитическа общност на ЕС все още не е проумяла реалността, че живеем в свят, в който таргетираните икономически санкции са се превърнали в предпочитано оръжие в международната дипломация - продължаване на дипломацията с други средства.

И така, какви са шансовете ЕС да се заеме с дипломатическата си слабост? Съюзът би могъл да се възползва повече от Йосеп Борел, върховният му представител за външната политика. Но когато в средата на януари Великобритания, Франция и Германия решиха да задействат механизма за уреждане на спорове в ядрената сделка с Иран, те действаха по обичайния междуправителствен начин.

В интервю за Financial Times германският канцлер Ангела Меркел оприличи ЕС на застрахователна полица. Но как може да се изплати тази застраховка? По време на кризата в еврозоната Европейската централна банка разполагаше със средства да действа като гарантьор. Светът на външната политика не познава еквивалент.

Външната политика на ЕС постигна някои ограничени успехи през последното десетилетие. Един от тях беше координирането на санкциите срещу Русия след анексията на Крим. Но успехът на тази политика зависеше критично от подкрепата на администрацията на Обама.

Същото важеше и за иранската ядрена сделка. ЕС изигра решаваща роля в съвместния цялостен план за действие през 2015 г. Но когато президентът Доналд Тръмп се оттегли от споразумението през 2018 г., сделката беше обречена. Германия, Франция и Великобритания заявиха, че решението им да се позоват на арбитражната процедура е било с цел да спасят сделката. В действителност това беше упражнение за запазване на лице.

Многопосочният натиск спрямо външната политика на ЕС няма да има незабавен ефект върху живота в блока в краткосрочен план. Но за определен период от време бих очаквал ЕС да бъде изложен на риск да се превърне в поле за сблъсък на интереси между САЩ, Китай и Русия. ЕС прогресивно ще стане по-малко ефективен в защитата на своите собствени интереси и ценности.

Това, в което съм абсолютно сигурен, е, че след 10 години някой ще ни каже, че външната политика на ЕС е стигнала много по-далеч от това, което сме смятали за възможно през 2020 г.