Кои са прави за световния растеж през 2020 г. – пазарите или икономистите?

Китай, например, се очаква да публикува първия си под 6-процентов темп на растеж от 30 години. Американската икономика се забавя, след като стимулът от намаляването на данъците през 2017 г. избледнява, а еврозоната ще има трудности да се разшири с повече от 1%, отчасти заради изложеността си на глобалните търговски напрежения.

В големите развиващи се икономики последните тенденции са още по-обезпокоителни. Индия беше най-бързо растящата голяма икономика през 2018 г. с увеличение на БВП от 6,8 на сто, но Световната банка снижи прогнозата си за 2019 и 2020 г. до 5 на сто на фона на ограничения растеж на кредитите и потребителските разходи поради политическата несигурност.

Най-големият проблем в световен мащаб е, че растежът на производителността стагнира почти навсякъде. Това означава, че настоящият технологичен напредък не позволява на компаниите и държавите да подобряват стандарта на живот без да увеличават заетостта или отработените часове.

Отвъд стимулите, които вече бяха осъществени чрез облекчаването на паричната политика в САЩ и еврозоната, централните банкери сега се притесняват, че мунициите им привършват. Тъй като лихвените проценти все още са близо до дъното - вече повече от десетилетие след световната финансова криза, има ограничение за това, което конвенционалната и неконвенционалната политики могат да направят.

Погледът се обръща към фискалната политика като котва на глобалната активност, но тя е стабилна в повечето икономики, с отчетливото изключение на Великобритания и Холандия, които преследват по-агресивни увеличения на публичните разходи.

За да се справи с дълбоките проблеми, намаляващи шансовете за подобряване на растежа през настоящото десетилетие, Световната банка призовава държавите да предприемат редица стъпки за подобряване на начина, по който функционират техните икономики.

Тя например им препоръча „да преследват решителни реформи за укрепване на управлението и бизнес климата, подобряване на данъчната политика, насърчаване на интеграцията в търговията и възобновяване на растежа в производителността, като същевременно защитават уязвимите групи“.

Един период на стабилност в глобалната търговия и политиката би позволил на държавите да се съсредоточат отново върху насъщните проблеми, но сериозните рискове остават. Търговското напрежение с Китай може и да отслабва, но трансатлантическият спор за данъчното облагане на дигиталните компании ескалира. Усилията за намиране на глобално решение в момента изглеждат затруднени. Няма гаранция, че геополитическото напрежение ще се ограничи до политиката.

Икономическата 2020 г. изглежда по-трудна, отколкото пазарите очакват, ако не настъпи разрешаване на глобалните проблеми в достатъчна степен, за да стимулира възстановяване, водено от инвестициите. За тази година икономистите изглеждат очаквано мрачни, но ако тя донесе стабилност, може да се превърне в основа за по-добри времена занапред.