Коронавирусът ще промени за постоянно начина, по който работим

Американците прекарват много време в чудене кога нещата ще се върнат към нормалното си състояние. Какво обаче, ако нормалното не се върне, питат се на страниците на Wall Street Journal Мат Бър и Бека Ендикот?

Нека да направим един мислен експеримент: Ден 173-ти от коронавирусната епидемия в САЩ през юли. Офисът ви така и не отваря и вие извършвате обажданията към клиенти онлайн. Вашият съпруг обучава ученици за изпита SAT от компютъра в хола. Децата ви са в задния двор, оцветявайки тениски във виртуален летен лагер. Коронавирусът не е отшумял, но вече сте свикнали с него. Това е новата нормалност.

О.К., виртуалният летен лагер може би е преувеличение, но останалото е доста правдоподобно. Много е вероятно начинът, по който работим - поне за някои от нас - да не се върне към това, което е било преди. 

Хаотичните времена имат свой начин за пренареждане на реалността, като в този процес отварят врати за нови възможности и мислене. През изминалия месец американците преустановиха почти вековен навик: офисът загуби статута си на мястото, където белите якички вършат своята работа. Стотици хиляди наскоро отделени от него служители скоро ще започнат да виждат, че производителността, иновациите и творчеството остават толкова силни, ако не и повече, и при новите условия.

Ето един друг сценарий: коронавирусът отслабва в края на пролетта и случаите започват да намаляват. Облекчава се социалното дистанциране, но много офис служители осъзнават, че нямат полза нещата да се върнат към стария начин. Епохата на офиса, кавато я познаваме, вероятно е приключила безвъзвратно.

Наистина няма нужда да се опитваме да я връщаме. Традиционният офис вече постепенно изчезваше. Пандемията от коронавирус просто радикално ускори нещата.

Дайте на хората свободата на действие и доверието да планират работния си живот около личния (а не обратното) и те ще открият, че са по-продуктивни, по-целеустремени и по-щастливи. Организациите ще научат, че имат огромна полза от премахване на ограниченията на традиционния офис. Екип, базиран в Бостън, може да наема хора измежду жителите на града или тези, които са готови да се преместят там. Отдалечен екип може да наеме всеки с интернет връзка.

В продължение на пет години нашата компания обучава големи корпорации като IBM, Citigroup и Unilever как да мащабират културата си на отдалечена работа. Дългогодишният опит показва, че рубиконът в начина ни на работа вече е преминат.

Колективно ние предприемаме голям експеримент в природата на работата ни - не защото искаме, а защото обстоятелствата ни принудиха. Ще са необходими много съзнателни усилия и бързо калибриране, за да се направи този преход максимално гладък.

В свят, в който очакваме работата никога повече да не се върне в офиса, най-важните фактори за успех ще бъдат достатъчното доверие, взаимно съгласуваните норми, добрата комуникация и силната работна етика.

Техническите инструменти за сътрудничество също са важни, но не толкова, колкото добрата основа. Може да изглежда предизвикателно да изградим тази основа в движение, тъй като ние (понякога буквално) променяме начина, по който работим за една нощ. Но голяма част от тази основа е прехвърлима. Всеки офис, физически или виртуален, работи по-гладко, когато линиите за комуникация са отворени, когато насоките и правилата са ясни. Сега ще трябва да бъдем още по-категорични относно артикулацията на тези норми.

Ние също трябва да нормализираме избора, който правим. В организационно отношение е трудно да се освободим от илюзията за контрол, която един офис дава. Лесно е да почувствате, че работата ще бъде свършена, само ако всички сме на едно място. Това не е вярно. Когато се доверяваме и разчитаме един на друг, за да свършим работата, тя обикновено се свършва.

Това е радикална промяна. Тя е обезпокоителна, случва се бързо, но би могла да бъде и началото на нещо революционно. Живеем в бурен момент, но има свят, може би 173 дни в бъдеще, в който това вече няма да изглежда страшно. Просто ще се усеща като... нормално.