Как да смекчим карантината?

Държавите са изправени пред ужасен избор. Да прекратят блокадите, за да рестартират икономиките си, рискувайки опустошителна пандемия от Covid-19, или да ги удължат и да нанесат по-големи щети на живота на хората и на стопанството.

Мащабното тестване за вируса е невъзможно в някои от най-засегнатите държави, а тестването за антитела с цел откриване на имунитет има проблеми с надеждността. Това затруднява идентифицирането на хората, които могат да бъдат изведени от блокадите, и определянето на това колко дълго другите трябва да останат изолирани, пише за Financial Times Еран Яшив, професор по икономика от Университета на Тел Авив и Центъра за макроикономика към Лондонското висше училище за икономика.

Има изход. Според Ури Алон и Рон Мило от Израелския научен институт Вайцман, можем да използваме начина, по който се развива коронавирусът при хората, за да започнем да отваряме нашите общества за 4 дни на всеки 14.

Повечето заразени хора са неинфекциозни през първите три дни след заразяването и са в пикова инфекциозност след 4-7 дни. Така 14-дневен цикъл, при който хората ходят на работа през първите 4 дни и след това биват карантинирни за 10, би минимизирал разпространението на болестта. Повечето от заразените през работните дни биха достигнали максимална инфекциозност по време на карантината, намалявайки разпространението.

Макар че тези с тежки симптоми могат да бъдат инфекциозни по-дълго, те могат да бъдат открити по самите симптоми, позволявайки на семействата им да се самокарантират и да сведат до минимум вторичните инфекции. Безсимптомните случаи, заразени през работните дни, биха прекарали по-голямата част от своя пиков инфекциозен период в режим на карантина. Бързото тестване и карантиниране на ниво семейство и работно място, когато се появят симптоми, могат да помогнат за съкращаване на веригите на инфекция.

Бихме могли също така да отидем още по-далече, като разделим населението на две групи домакинства, които работят в редуващи се седмици, всяка с четиридневен работен период, последван от 10-дневен график за карантина. Това ще разпредели производителната активност през целия период и ще намали гъстотата на населението през работните дни, а следователно и нивото на инфекция. Недостатъкът е, че това ще бъде по-трудно да се приложи.

Потенциалното въздействие на тази политика бе симулирано чрез използването на епидемиологичния модел SEIR и макроикономически модел, който отчита разпространението на вируса и степента на участие на работниците на пазара на труда, а оттам и в производството. Приложен към Израел, той прогнозира увеличение на безработицата до 21 процента, в сравнение с 32 процента при сценарии на повсеместна карантина.

Сравнете това със ситуацията в момента. Френският институт за икономическа статистика оцени активността през март 2020 г., когато Франция беше в строга блокада, на 35% под нормалната. Службата за бюджетна отговорност на Обединеното кралство предвижда спад на брутния вътрешен продукт през второто тримесечие от 35 на сто. Прогнозите на МВФ, централните банки и инвестиционните банки говорят за спадове през цялата 2020 г., включително и във фазата на възстановяване, от 6 до 12 на сто от БВП. Това се основава на сравнително оптимистични сценарии за постепенно премахване на блокадите и възобновяване на нормалната дейност.

14-дневната циклична политика на карантина и работа дава по-добри здравни резултати от ненамесата и при определени обстоятелства е дори по-добра от настоящата блокада. И има по-добри икономически резултати от пълното блокиране. По-малко работни места се губят и ситуацията както за БВП, така и за потреблението се подобрява. Има положителни ефекти по отношение на предвидимост, планиране на производството и потреблението, работа в неформалния сектор и други.

Същият график може да се прилага за училищата и всъщност в момента се обмисля сериозно от Министерството на образованието в Израел. Той може също да включва, от втория или третия месец на приложението му, ресторанти, кръчми, барове и други места с високо социално взаимодействие. Това би могло да се направи след оценка на резултатите от първия етап и зависи от поддържането на хигиенни разпоредби и мерки за социално дистанциране.

Стратегията трябва да се тества в по-малки области, например за един месец, и да се модифицира според резултатите. Важно е тя да допълни съществуващите мерки за социално дистанциране, маски, тестове и защита на рисковите групи. За повечето засегнати страни това може да бъде работещо начинание още през този или следващия месец.

Да обърнем графика на коронавируса срещу самия него.