Фаворизирането на финансите пред икономиката има лош резултат

Изправен пред нова заплаха от депресия, публичният сектор възприе парадигмата „каквото е необходимо“. Балансът на Фед експлодира, почти удвоявайки се до близо 7 трлн. долара за по-малко от два-три месеца, както стана и с вземането на заеми от правителството на САЩ, които се увеличиха с 15 процентни пинкта от брутния вътрешен продукт. 

Мащабът на подобни политики някога се смяташе за немислим. За да преодолее рисковете от блокиране на пазара и замразяване на кредитите, сега Фед поема не само ликвидния и кредитния риск на стабилните компании, но и този от дефолт на пазара на нискокачествени облигации. Фискалните мерки включват изпращането на чекове на американските домакинства като част от общите усилия за облекчаване.

Непосредственото въздействие върху финансовите пазари беше от полза и надхвърли забележителното възстановяване на акциите, като изведе Nasdaq Composite за пръв път над 10 000 пункта и изкара S&P 500 на плюс за годината. Емисиите на корпоративни облигации бележат нови рекорди, което важи и за притока на инвеститорски капитали към кредитните пазари въпреки много ниската доходност. Съпътстващите ефекти включват издаване на облигации на развиващите се пазари за над 300 млрд. долара през първите пет месеца на годината, надвишаващи нивата за същите периоди на 2018 и 2019 г.

Този огромен ръст на финансовия ливъридж ще се окаже препоръчителен и устойчив, само ако икономическият растеж започне бързо и го оправдае. При такъв сценарий използването на дълга от компаниите и държавите за укрепване на паричните буфери и компенсиране на мащабния недостиг на приходи ще се приеме, че е било разумен начин за избягване на временните проблеми с ликвидността, превръщащи се в парализиращ риск от неплатежоспособност.

Но ако растежът разочарова, икономиката и пазарите ще трябва да се справят с масивен дълг, което води до още по-големи изкривявания на пазарите от централните банки и по-нисък потенциал за растеж. Ще има също широко дългово преструктуриране, както и хаотични дефолти.

Като се има предвид, че това зараждащо се икономическо възстановяване е обект на значителна несигурност, отговорът не е в бързото стопяване на дълга от балансите. Вместо това е необходима еволюция в подходите. Правителствата трябва да осигурят по-силна основа за силен и траен растеж, от който да се възползват не само заможните в обществото, а инвеститорите трябва да бъдат по-дисциплинирани при минимизиране изложеността си към риска от фалити и обезценка на капитала.

И накрая, компаниите трябва да устоят на изкушението да използват дълга за още финансов инженеринг и по-високо заплащане на изпълнителните си органи.