Фаворизирането на финансите пред икономиката има лош резултат

През по-голямата част от последните 15 години американската икономика разчиташе на смесица от публични и частни финанси, за да държи ликвидни финансовите пазари, да стимулира цените на активите и да подкрепя икономическия растеж, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz.

Това, което беше последователен процес - фабрики за кредити в частния сектор на пълна мощност през добрите времена и масови инжекции на ликвидност от публичния сектор през по-трудните времена - се превърна в едновременен. Резултиращото увеличаване на ливъриджа засега е приветствано от пазарите и повечето икономисти. Но ще стане много по-проблематично, ако приоритетът на финансите пред икономиката не бъде потвърден от силен растеж, който също е всеобщ и устойчив. 

Нека започнем с това как стигнахме до голямото отделяне между икономическите и корпоративни фундаменти и апетити за риск от страна на доставчиците и потребителите на дългово финансиране.

Навлизайки в световната финансова криза през 2008 г., създаването на кредити от частния сектор работеше в турбо режим. В допълнение към голямото емитиране на облигации имаше много бърз растеж на секюритизацията, който намери нови начини за поемане на дълг от корпоративните баланси и тези на домакинствата, като същевременно намали бариерите за навлизане на кредитори. Но целият процес излезе от контрол, което доведе до прекомерно и неустойчиво поемане на риск от кредитополучателите и заемодателите.

Тъй като частният сектор изпадна в хаотичен процес на намаляване на задлъжнялостта по време на кризата, публичният сектор нямаше друг избор освен да се намеси и да направи всичко възможно, за да избегне депресия. Държавният дълг и балансът на Федералния резерв нараснаха, придружени от уверенията на длъжностните лица, че това увеличение ще бъде обърнато, след като икономическият растеж се възстанови и след като частният сектор приключи процеса по намаляване на задлъжнялостта по организиран начин.

Но излизането от този режим се оказа трудно през годините след кризата. Преждевременният опит за ограничаване на държавния дефицит подкопа растежа, което задълбочи икономическата несигурност на домакинствата, особено след като ползите от слабия растеж се насочиха към по-заможните слоеве на обществото. Вместо да намали баланса си, Фед се почувства принуден да го разшири, изчаквайки илюзорно предаване на политиката към по-способните да осигурят истински и траен икономически растеж.

Междувременно частният сектор продължи да заема масирано, тъй като потиснатите от Фед лихвени проценти насърчиха и позволиха не само финансирането на оперативната експанзия, но и - в много по-голям мащаб - обратното изкупване на акции, изплащането на големи дивиденти и преследването на сливания и придобивания. Тогава дойде шокът от Covid-19 за икономиката и пазарите.