Пазарите и икономистите са все още твърде оптимистични за коронавируса

Пропастта между сравнително бързото V-образно възстановяване, което някои икономисти и много пазарни участници прогнозират, и мрачната коронавирусна реалност се стесни. Различието обаче все още е достатъчно значително, за да постави трудни въпроси пред инвеститорите, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz.

Колкото по-бързо се отговори на тези въпроси, толкова по-малка е вероятността от нов пристъп на пазарна нестабилност, тормозещ затруднената икономика.

Икономистите първоначално - и прекалено оптимистично - приеха идеята за бързо възстановяване през второто тримесечие след рязкото свиване през първото. Сега очакванията са за голямо свиване и през второто тримесечие, последвано от по-плавно възстановяване в следващите три: модел, по-съвместим с внезапното преустановяване на глобалната активност.

Настоящите прогнози все още подценяват тежестта на вирусната парализа на световната икономика, присъщият й хаотичен процес на рестартиране и последващите промени в пейзажа след кризата.

На големите компании им липсва визия за това какво предстои и прекратяват обявяването на прогнози за печалбите - явление, което ще усили през отчетния сезон за първото тримесечие. Много компании също така се втурнаха да набират кеш с предпазна цел, включително чрез издаване на още дълг, дори когато печалбите им се влошават, а кредитните агенции продължават с лавината от понижения на рейтинги.

Скокът в емитирането на облигации от инвестиционен клас бе посрещнат от солидно инвеститорско търсене, подкрепено от новите механизми на Федералния резерв на САЩ, част от програма за спешна намеса на пазара, която вече надхвърля това, което централната банка направи по време на световната финансова криза през 2008 г. Много компании също така се втурнаха да намаляват разходите с мащабни съкращения на персонал, което увеличи безработните със 17 милиона само за три седмици. Това се равнява на 10 на сто от работната сила в САЩ, или на най-високият процент на безработица по време на голямата рецесия от 2008-09 г.

Този тревожен ръст на безработицата и понижаването на заплатите за тези, които все още са заети, карат домакинствата да бъдат по-предпазливи в разходите. Не е твърде рано да се направи паралел с дългосрочното пестеливо поведение от страна на поколението, преживяло Голямата депресия.

Не само консенсусните икономически прогнози не успяват да оценят напълно въздействието на шока и реакциите на компаниите и домакинствата. Финансовите пазари също са твърде бичи настроени, съдейки по съотношенията цена-печалба (P/E) на американските акции и спредовете при най-нискокачествените сегменти на кредитните пазари. И прогнозите, и пазарите не отчитат достатъчно цял набор от рискове, включително по-лоши перспективи за печалбите, по-високи нива на задлъжнялост, много по-голямо разделение между победители и губещи, увеличаваща се правителствена намеса в частния сектор, трайно избягване на риска в реалната икономика и, най-важното, огромно количество фалити.