Защо Швеция изневери на добрата грижа към своите граждани?

На фона на тези признаци на неуспех вътрешната критика към политиката на Стокхолм спрямо Covid-19 става все по-силна. Един отколешен критик е Лена Айнхорн, вирусолог и виден интелектуалец. Д-р Айнхорн заяви на неотдавнашен семинар, проведен от Центъра за геополитика към Кеймбриджкия университет, че счита политиката на своята страна за „лудост“ - и до голяма степен в разрез с нормалния подход „на много добра грижа за своите граждани“. Тя добави: „Това разби цялата ми представа за стабилна и разумна Швеция.“

Д-р Айнхорн се страхува, че основните печеливши от провала на политиката относно Covid-19 ще бъдат шведските демократи, крайно дясна опозиционна партия с корени в неонацисткото движение. Но фактът, че именно крайно десните оглавиха критиката, показва колко е трудно да се впише историята на Швеция в глобалния наратив, който се опитва да изправи „безотговорните“ десни популисти срещу „отговорните“ центристки правителства, които „следват науката“. Шведският премиер Стефан Льовен е социалдемократ. Един отличителен аспект на подхода на страната е начинът, по който политиката бе формирана и представена от учени и технократи, като Андерс Тегнел, главният епидемиолог на страната, се превърна в лицето на шведския подход и нещо като национална икона.

Парадоксално е, че може би именно успехът на Швеция като нация доведе до очевидния й провал с пандемията. Представата за себе си като страна, която е свръх разумна и модерна, означава, че Швеция е достатъчно уверена и сплотена, за да не следва международния консенсус. Вместо това политиците избраха да се доверят на собствената си преценка. Но шведската самоувереност може би премина в арогантност относно предполагаемата превъзхождаща рационалност на страната, което след това доведе до грешки в политиката.

Николас Айлот, професор по политика в университета Сьодертьорн в Стокхолм, прави паралел между политиката на Швеция спрямо пандемията и нейното справяне с кризата с бежанците през 2015 г. И в двата случая страната се отличаваше от международната общност заради своя различен и радикален подход. Но и в двата случая шведското изключение не сработи много добре.

За дълъг период Швеция предлагаше автоматично убежище на всички сирийци - политика, по-либерална дори от тази на Германия. По ирония на съдбата свръх благосклонната политика на Швеция към мигрантите си навлече презрението на много от същите американски десни, които сега хвалят страната заради Covid-19. Различната политика на Швеция спрямо бежанците първоначално беше източник на национална гордост. Но в крайна сметка правителството призна, че тя е неустойчива и промени курса.

Нещо подобно може би се случва сега по отношение на коронавируса. Според Айлот: „В Швеция често има почти национален консенсус по даден въпрос, след което изведнъж пада тухла от стената и всичко се променя.“

Нямаше лоши чувства спрямо решението на страната да следва своя собствен път относно Covid-19 и бежанците. Провалът на Швеция - ако това е, на което ставаме свидетели - би трябвало да предизвиква тъга, а не злорадство.