След коронавируса вероятно ще сме още по-малко кооперативни и ефективни

Първо вероятно развитие е отклонението от глобализацията на нещата в полза на повече (макар също оспорвана) виртуална глобализация. Интеграцията на веригите за доставки намаляваше още преди пандемията. Сега политиката се движи по-силно в тази посока.

Второ евентуално развитие е ускореното възприемане на технологии, които обещават повишена безопасност заедно с възможности за по-голям социален контрол. Китай е водещ в това отношение. Но други държави вероятно ще се почувстват в правото си, а може би дори ще усетят очакванията, да последват примера.

Третото развите е по-поляризираната политика. Вече установеният конфликт между по-националистическото и протекционистко дясно и по-социалистическото и „прогресивно“ ляво вероятно ще се изостри, поне в демокрациите с високи доходи. Тези полюси ще се борят относно това, което трябва да прави по-настъпателната държава.

Четвъртата реалност е, че публичният дълг и дефицит ще бъдат далеч по-големи. Освен това ще има малка толерантност към нов кръг от „строги икономии“, или понижение на растежа и публичните разходи. Има по-голяма вероятност за по-високи данъци, особено върху по-проспериращите, и постоянни дефицити, финансирани пряко или косвено от централните банки.

Последната и най-важна реалност са потенциално лошите международни отношения. Китай премина през кризата изненадващо добре, като се има предвид, че именно оттам тръгна вирусът. Но Китай също така е открито автократичен и международно настъпателен. Изглежда, че търкането с разделените и отслабени САЩ ще се задълбочава за неопределено време.

В други области обаче сме сравнително не наясно. Ще се завърнат ли хората към живота, който водеха преди, след като болестта бъде поставена изцяло под контрол? Предполагам, че те ще се върнат към ресторантите, магазините, офисите и международните пътувания, но не напълно. Ние пробвахме заетост от вкъщи и в някои случаи тя проработи.

Друг отворен въпрос е какво ще се направи по отношение ролята и влиянието на технологичните гиганти. Предполагам, че Facebook, Google, Amazon и подобните им ще бъдат поставени под политически контрол: държавите не обичат подобни концентрации на частна власт.

И докъде ще стигне разпадането на международните отношения? Ще има ли постоянна и систематична враждебност между Китай и САЩ или от време на време ще сме свидетели на отношения на сътрудничество? Къде ще се вмести Европа?

И накрая, каква част от интегрираната глобална икономика ще оцелее? И дали кризата ще се ускори, забави или ще донесе напредък, след като засега представлява недостатъчен прогрес за света в управлението на климата и други глобални екологични предизвикателства?

Пандемията предизвиква огромни икономически и политически сътресения. Ако скоро не се намери лек, светът след нея вероятно ще е различен във важни аспекти и дори по-малко кооперативен и ефективен от този преди това. Не е задължително обаче да става така. Винаги можем да направим правилния избор.