След коронавируса вероятно ще сме още по-малко кооперативни и ефективни

За по-малко от шест месеца Covid-19 преобрази света. Но какво в крайна сметка може да бъде въздействието му? Нашето невежество по този въпрос е доста сериозно. Но далеч не е абсолютно. Затова нека направим равносметка, пише Мартин Уулф за Financial Times. 

Трябва да помним, че светът беше изправен пред проблеми още преди пандемията. Само преди 12 години най-голямата финансова криза от 30-те години насам разтърси световната икономика. Засегната от начина за справяне с кризата, последвалото икономическо неразположение и схващането, че капитализмът се използва срещу хората, обществеността в редица страни с високи доходи се разгневи.

Този гняв се прояви чрез референдума за Brexit и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ през 2016 г. Второто събитие от своя страна постави САЩ по пътя на протекционизма. Тази промяна в американския поглед към света беше ускорена от превръщането на Китай в налагаща се суперсила. Започна това, което мнозина нарекоха "нова студена война".

Тогава избухна Covid-19. И така, какво вече знаем за него?

Знаем, че сме в разгара на най-дълбоката рецесия в мирновременна история на последните 150 години. Както показват Глобалните икономически перспективи на Световната банка и най-новите Икономически перспективи на ОИСР, въздействието е опустошително по целия свят.

Ефектът обаче не е равномерен. Някои държави бяха засегнати от Covid-19 далеч по-силно от други, независимо дали заради некомпетентност, безразличие или лош късмет. Някои бизнеси и хора също така бяха ударени далеч повече от други, тъй като тяхната дейност зависи от близкия физически контакт или поради възрастта или уменията им. Това показва, че кризата далеч не е една и съща за всички.

Вече знаем, че наистина може да настъпи пандемия. Знаем, че държавите поне се опитват да поемат отговорност. Не на последно място знаем, че излизането със съгласуван и ефективен глобален отговор е почти невъзможно в свят на вилнеещи демагози и самоуверени автократи.

Знаем също, че ще има икономически белези под формата на фалирал бизнес, неотговарящ на нуждите капитал и загубени умения, а оттук и дългосрочни загуби в производството и производителността. Не на последно място знаем, че много страни ще излязат от пандемията с много по-високи дефицити и дългове от очакваното по-рано и че централните банки ще притежават огромни дялове от този дълг.

Но все пак има и много неща, които не знаем.

Не знаем кога, как или дори дали ваксина или някакво друго решение ще доведе до пълен контрол над пандемията. Не знаем как ще изглежда пътят на икономическото възстановяване. Не знаем колко лошо в крайна сметка ще бъде въздействието на пандемията върху търговията, търговската политика и международните отношения.

Как би могъл да изглежда светът след пандемията? За това знаем най-малко. Но няколко неща изглеждат правдоподобни.