Covid-19 отваря пътя към нов социален договор

Пандемията обаче промени и политическия дебат. Компетентността и справедливостта се върнаха в челото на списъка с неща, които гражданите търсят в своите лидери. Кризата преоформи ролята на държавата и, което е важно, акцентира върху доверието. Ако перефразираме забележка на бившия британски премиер Маргарет Тачър, на гражданите беше напомнено, че съществува такова нещо като общество и че ефективното правителство го скрепява.

Не е случайно, че САЩ, Бразилия и Великобритания се справиха толкова зле в отговор на пандемията. Господата Тръмп и Джонсън, и бразилският президент Жаир Болсонаро, научиха, че блъфът и яростта не защитават от смъртоносен вирус. Рейтингите на всички тях паднаха рязко, след като смъртността се повиши. Ако, както сочат социологическите проучвания, Тръмп загуби президентските избори през ноември, то ще бъде в голяма степен, защото избирателите знаят, че изграждането на стена по мексиканската граница не защитава от коронавируса.

С това не казвам, че лидерите на масите имат лесна задача. Краткосрочната икономическа перспектива е повече от мрачна - дълбока рецесия, рязко увеличение на безработицата и масивни фискални дефицити. Голямата промяна обаче е, че изместването на общественото настроение им даде политическото пространство да очертаят различна посока. Вече не е толкова очевидно, че отговорът на всяка дилема в икономическата политика е да се оставят пазарите да решават, да се намалят данъците на богатите и да се регулират трудовите пазари в ущърб на нископлатените.

Не е нужно да преоткриваме колелото. Политиците понякога претендират, че факторите, които хвърлят избирателите в обятията на популизма, са неизбежни последици от глобализацията и технологичната промяна. В интерес на истината тези фактори отразиха и избора, направен от правителствата при определяне на политиките за данъците, разходите и конкуренцията и при премахване на трудовите стандарти. Доколкото глобализацията породи толкова много губещи, това беше защото националните политики се движеха в същата посока.

Нов социален договор би започнал с политики за възнаграждаване на предприемачеството и наказване на рентиерството, за изместване на данъчната тежест от доходите към натрупания капитал и за създаване на защита на работните места и доходите с цел повишаване на производителността. Мерките за намаляване на фискалните дефицити не могат да бъдат за сметка на стратегиите за образование и обучение, които да отговарят на променящите се изисквания към уменията. Всички плащаме цена за ниските заплати и договорите за нулева заетост.

Популистите процъфтяват, разкривайки истински проблеми. Игнорираните хора обаче не са нещо ново. Пандемията промени аритметиката, като демонстрира, че предполагаемите лекове, рекламирани от Тръмп и подобните му, са пенкилер. Няма лесен начин за излизане от последиците на коронавируса, но пандемията натисна бутона за рестартиране. Лидерите, готови да предложат компетентност и справедливост - новият социален договор - отново имат публика. Това не е възможност, която могат да си позволят да пропилеят.