Банките от ЕС трябва да обърнат внимание на уроците от кризата през 2008 г.

Колко сигурни са банките? Това е въпрос, който беше задаван по време на финансовата криза през 2008 г. и отново надига глава, след като икономическата цена на коронавирусната криза става по-ясна. Банковата система е в основата на правителствените усилия за подкрепа на икономиките, след като блокадите бяха облекчени. Банките поемат голяма част от напрежението, отпускайки заеми за бизнеса и потребителите, които бяха лишени от поминък по време на пандемията, пише Financial Times в редакционен коментар.

Тревогата е, че много от тези заеми никога няма да бъдат изплатени. Нов доклад сочи, че европейските банки могат да претърпят кредитни загуби за до 800 млрд. евро през следващите три години. Цифрата се основава на най-лошия сценарий, включително тежка втора вълна на вируса, но това е нещо, за което регулаторите и ръководителите на банки трябва да бъдат нащрек.   

Предстоящите резултати за второто тримесечие, включително от Deutsche Bank, ще дадат по-голяма яснота. Швейцарската UBS вече отчете понижение на печалбата, след като по-големите провизии за лоши заеми са компенсирали доброто представяне на отдела й за търговия. Силните приходи от търговия също доминираха резултатите на петте най-големи банки на Wall Street, като засенчиха комбинираните им провизии от 20 млрд. долара за тримесечието. Но оптимизмът се оказа преждевременен, като шефът на JPMorgan Джейми Димън предупреди за забавяне през втората половина на годината.

Предвид сериозността на днешната финансовата криза регулаторите облекчиха одитните правила, за да дадат на кредиторите по-голяма свобода в съкращаването на абсорбиращите загубата буфери. Такова снизхождение от страна на регулаторите е неизбежно в краткосрочен план, но опасението е, че някои банки ще се опитат да избегнат заделянето на големи резерви сега. Те трябва да устоят на това желание. Резултатите от първото тримесечие вече показаха широк спектър от отчетени провизии, подчертавайки деликатния баланс, който кредиторите бяха принудени да спазват.

Банките днес са по-устойчиви, отколкото преди 12 години, с по-голяма ликвидност и по-висока капиталова адекватност. В САЩ Федералният резерв съпостави буферите на големите банки със загубите, които биха могли да претърпят при редица икономически сценарии, базирани на коронавируса. В най-лошия случай средният коефициент на кредитна загуба достига 10 на сто, което означава 700 млрд. долара общи загуби за сектора. Този число може да е голямо, но дори и в такава ситуация капиталовите буфери на повечето кредитори няма да бъдат изчерпани. Общата капиталова адекватност би спаднали от 12 на сто през четвъртото тримесечие на 2019 г. до 7,7 на сто.

Европейските банки могат да се представят по-зле. Те са по-малко печеливши от американските - които се възползват от големите си инвестиционни поделения при сегашната пазарна ситуация - и много от тях, по-специално тези в Южна Европа, остават обременени от високите нива на наследен дълг. Навременното отчитане на загубите е от ключово значение. Изследванията показват, че то позволява на регулаторите да се намесят рано, ако е необходимо, и също така помага да се предотврати прекомерното поемане на риск.

От решаващо значение е и реалистичният подход към спорния въпрос за това колко дълго трябва да останат в сила ограниченията за обратно изкупуване и изплащане на дивиденти. В САЩ Фед каза на няколко банки, като част от стрес тестове си, че трябва да запазят капитала, да ограничат дивидентите и да преустановят изкупуването на акции през третото тримесечие. Подходът е разумен. През последните години обратното изкупуване представлява около 70 на сто от изплащанията към акционерите на големите американски банки. Европейските ръководители на финансови институции - и банковите регулатори - трябва да последват примера на Фед и да продължат с подобна предпазливост.

Много по-добре e да се понесе гнева на банковите изпълнителни директори и краткосрочно ориентираните акционери, отколкото да се рискува пандемията да се превърне в заплаха за стабилността на финансовата система.