Бейрут е в дълбока криза още преди взрива

Неспособност за реформи

Ливанците могат да теглят пари само до ниски седмични лимити. Според организацията за помощ Care повече от половината от населението вече няма достатъчно пари дори за храна.

Дори в тази катастрофална ситуация, правителството не успява да постигне план за реформи. Преговорите с Международния валутен фонд (МВФ) застинаха. “Правителството не направи нищо от това, което МВФ поиска", казва икономистът Майк Азар, цитиран от Der Tagesspiegel.

Неговият анализ: „По начина, по който е структурирана ливанската система, властите изобщо не могат да намерят консенсус, камо ли да прилагат строги мерки“. Защото това би застрашило техните облаги.

На този фон външният министър Насиф Хити подаде оставка в понеделник. В своето прощално изявление той се оплака от невъзможността за реформи и предупреди, че Ливан може да се превърне в "провалена държава". Ключова пречка за реформите е участието в правителството на радикална ислямска организация “Хизбула”, която е забранена в Германия като терористична организация. Малте Гайер от офиса на германската фондация Konrad Adenauer в Бейрут казва: „Можем само да гадаем колко власт всъщност държи тя“.

Страната е напълно зависима от вноса

В нощта на ужасите от вторник срещу сряда градските лекари, фелдшери и медицински сестри все пак се грижеха пряко сили за ранените - дори в коридорите и в края на краищата дори на паркинги, когато болниците бяха безнадеждно препълнени.

Трудно е да си представим как трябва ще бъде възможно възстановяването на град, в който дори членове на средната класа се опитваха в последните седмици да получат в онлайн борсите пакет лекарства или памперси за телевизор.

Но дори ако чуждите държави, както бе обявено в първите реакции, наистина осигурят на страната щедра спешна помощ, ще бъде трудно да се осигури дългосрочна подкрепа за ливанците. Страната почти не произвежда нищо сама и почти изцяло зависи от вноса. Дори над 80 процента от житото за все по-оскъдния хляб идват от чужбина.

Ливан обаче граничи с Сирия, която беше разрушена от гражданската война, и Израел, с който страната все още е официално във война. Остават въздухът и морето - по които да се транспортират спешно необходимите стоки - но най-важното пристанище на страната вече е почти напълно унищожено, най-големият зърнен силоз е в центъра на експлозията.

Колкото трагични да са последиците от детонацията, която удари един град, вече зле дамгосан от кризата, толкова симптоматично за страната е случилото се вчера. Първоначалните анализи, като нощното изявление на премиера Хасан Диаб, показват, че над 2700 тона силно експлозивен амониев нитрат са били съхранявани напълно незащитени в средата на критично важна инфраструктура и в непосредствена близост до жилищните райони.

Силно взривоопасният материал би могъл да произлиза от товарен кораб, на когото според ливанските власти през 2013 г. е забранено да продължи да плава поради различни дефекти. Корабът е пътувал от Грузия до Мозамбик в Южна Африка. Екипажът е изчерпал горивото и провизиите, а собственикът явно се е отказал от кораба. Накрая на екипажа е било разрешено да напусне кораба след правен спор. Но корабът остава в Бейрут, а опасния товар се е помещавал в склад.

Амониевият нитрат, който може да се използва за производство на взривни устройства, може да се взриви при по-високи температури. Веществото се използва и за задвижване на ракети, но преди всичко - за производство на торове. В Европа боравенето с амониев нитрат обикновено попада в строги закони за експлозиви.

Ако историята с напълно неуместното съхраняване на веществото се окаже истина, то тя напълно отговаря на почти престъпната небрежност, с която политиците на страната управляват от десетилетия. Последиците от невежеството, с което Ливан пренебрегва своите граждани, би засегнало тежко всяка държава в света.