„Облагай и харчи” е новата икономическа мантра

Някои изразяват надеждата - или страха - че правителствата могат да склонят централните си банки да стопят дълговете чрез инфлация. Това е теоретично възможно. Но то, разбира се, ще означава единствено събарянето на друг стълб на общоприетото възприятие за „сериозна“ икономическа политика, а именно контролиращата инфлацията централна банка.

Също толкова показателно е, че данъчните приходи на Япония, която бяха доста под средното ниво за богатите страни, значително се повишиха. Според ОИСР през 2000 г. Токио е събрал данъци за 25,8 на сто от БВП, или 8 процентни пункта под средната стойност за ОИСР. Преди пандемията данъчните приходи са достигнали 31,4 на сто от БВП, или само с 3 пункта под средното за ОИСР. Ако Япония е предвестник на бъдещето за всички богати икономики, тогава трябва да очакваме публичният дълг да остане висок, а данъците да се вдигнат.

Трудно е да си представим такъв обрат в икономическата посока без промяна в политиката. Обърнете внимание в чий най-голям интерес бяха преобладаващите идеи за фискална отговорност. Дълго се смяташе, че публичните заеми изтласкват частните инвестиции, като оскъпяват финансирането за частния сектор. Естествено, по-високите данъци се разглеждаха като намаляващи рентабилността на частното предприемачество.

С други думи старата мантра служеше на тези с много активи и онези, които се радват на доходи от притежаване или контрол на капитал. Силата на тези интереси - от гледна точка на определяне на господстващите идеи за това кое се счита за сериозна политика, ако не и чрез директно лобиране - може да се види в отговора на повечето страни на предишния скок на публичния дълг, причинен от световната финансова криза. Фискалната ортодоксалност стоеше зад стремежа за намаляване на публичните разходи в много държави.

Още по-трудно е днес да си представим значителни съкращения на публичните бюджети. Отчасти защото щетите от минали понижения вече са видими, а по-нататъшните са по-трудни за оправдаване. Отчасти защото самата пандемия фокусира политическия прожектор върху неадекватните публични услуги и нископлатените държавни и други ключови служители. Много повече отколкото преди десетилетие, бюджетните дефицити сега ще трябва да бъдат покривани от данъчни увеличения.

Няма причина да очакваме онези, които се възползваха от „фискалната отговорност“ в миналото, да се откажат от борбата за своите интереси. Ако значителните повишения на данъците наистина са неизбежни, борбата ще се концентрира там, където се стоварва най-голямата данъчна тежест: кои данъци нарастват и с колко. Очаквайте това да бъде най-ожесточената битка относно икономическата политика, ако, и когато, се върнем към някаква подобие на нормалност.