„Облагай и харчи” е новата икономическа мантра

Опустошението, причинено от коронавирусa, е преди всичко въпрос на човешко страдание, за което може да се съжалява. Но трябва да отбележим и още една жертва на пандемията: тя заби последния пирон в ковчега на икономическа философия, която доминираше политиката в продължение на повече от три десетилетия, пише Мартин Сандбю за Financial Times.    

Опитът от "стагфлацията" през 70-те и ръстът на публичните дългове през 80-те години на миналия век предизвикаха реакция под формата на определен набор от цели за фискална отговорност. Стремежът да се поддържат публичните дефицити и дългът на умерени нива се превърна в белег за сериозността на политиците, както и отричането на данъчните повишения за финансиране на все по-големи публични разходи като дял от БВП. Гледаше се подозрително на мантрите "облагай и харчи" и "заемай и харчи".

Още преди пандемията тази парадигма вече губеше основанието си, тъй като експертното мнение ставаше все по-толерантно към дълга и по-загрижено за щетите от съкращаването на публичните разходи след глобалната финансова криза през 2008 г. На фона на икономическите последици от Covid-19 ще стане невъзможно придържането към наложените истини за фискалната отговорност.

От март насам правителствата правилно поеха огромни дефицити, за да ограничат срива в икономическата дейност, да защитят доходите и да поддържат отношенията работодател- служител. В резултат на това тежестта на публичния дълг нараства навсякъде до нива, които не са били наблюдавани в продължение на много десетилетия или дори никога досега. Според ОИСР дългът на много от нейните членки може да нарасне с 20-30 процентни пункта от брутния вътрешен продукт през тази и следващата година.

Това ще наложи прост избор за почти всички правителства. Те могат да толерират големия дългов товар за неопределено време, вместо да се опитват да го върнат обратно до умерени нива. Алтернативно, те могат да увеличат трайно данъците, за да балансират разходите, и да започнат да намаляват дълга. И при двата подхода съчетаването на „отговорни“ политики едновременно относно дълга и данъците вече не е възможност.

Този избор - дали да са „фискално отговорни“ по отношение на дълга или данъците - е наличен само в най-добрия сценарий. Може да се наложи да загърбим и двете цели, и да се научим да живеем с постоянно по-висок държавен дълг и постоянно по-високи данъци. Това ще стане ако икономиките никога не се върнат към растежа отпреди пандемията, което изглежда почти сигурно, ако подновена вълна от инфекции наложи нов кръг от национални блокади. Произтичащият от това постоянен недостиг на държавни приходи ще означава нужда от вдигане на данъците не за намаляване съотношенията на дълга, а просто за задържането им.