Бъфет не разпродава безразборно банкови акции

Разликата се проявява по няколко начина. Провизиите на JPMorgan за лоши заеми след началото на кризата с Covid-19, на ниво от близо 19 млрд. долара, са почти два пъти по-високи от тези на Bank of America. Това е малко вероятно да се свежда до прекомерен оптимизъм от страна на риск мениджърите на BofA. Банката, както ръководителите й никога не се уморяват да изтъкват, обичайно показва най-ниски загуби от заеми по време на стрес тестовете на Федералния резерв.

По-рисковият баланс на JPMorgan също е отразен в избора й през последните тримесечия да добави дългови ценни книжа за стотици милиарди долари към баланса си, докато горе-долу запазва размера на заемите. Първите имат по-ниско рисково тегло за целите на капиталовия надзор на Фед, а и JPMorgan надвишава рисковите си лимити, освен ако не намали дивидентите и запази повече собствен капитал.

Междувременно Goldman Sachs и Wells Fargo имат свои специфични рискове. Goldman (която Бъфет продава от известно време) е силно изложена на еуфоричните капиталови пазари, а Wells Fargo все още се бори с последствията от скандала с фалшивите счетоводни сметки през 2016 г.

Така че ходът на Berkshire не изглежда като безразборна разпродажба на банкови акции, а по-скоро като решение за съкращаване на позициите в по-рисковите кредитори, като същевременно се увеличават вложенията в тези с най-нисък риск, които са най-големите.

Що се отнася до Barrick, инвестицията не трябва да шокира. Въпреки добре познатото мнение на Бъфет, че златото не прави състояние, той винаги е бил опортюнистичен. През 1997 г. той купи около 111 милиона унции сребро, като в годишното си обръщение към акционерите заяви, че „запасите от метала са паднали значително, а миналото лято с Чарли Мангър (неговият бизнес партньор) заключихме, че ще е необходима по-висока цена за установяване на равновесие между търсенето и предлагането. Инфлационните очаквания не играят никаква роля в нашите изчисления“.

Бъфет може да изповядва подобно виждане сега за златото, но може никога да не разберем. Той е човек, който обича да говори за инвестиционна стратегия, но обикновено си служи с общи приказки.

По-големият въпрос за Berkshire е дали Бъфет и неговите помощници имат стратегия за обръщане на периода от над десетилетие с недобри резултати.

Компанията му има сериозни експозиции към енергетиката, потребителските марки и финансите - области с дългогодишни неблагоприятни тенденции. Някога Berkshire бе в състояние да реализира огромни печалби като доставчик на спешен капитал за бедстващите фирми, но сега това е работа на Федералния резерв. А почти повсеместният ръст в цените на активите направи трудно инвестирането на кеша на холдинга в размер на 147 млрд. долара, което се превърна в голяма спирачка за представянето.

За да победи отново пазара, Berkshire Hathaway ще трябва да направи много по-големи промени от тези през второто тримесечие.