Как Западът да спаси Беларус от руската "сива зона"?

Гледката на стотици хиляди граждани на Беларус, демонстриращи мирно за прекратяване на диктатурата и фалшифицирането на изборите, е добре дошла и вдъхва надежда у демократите в Европа и целия Запад. И все пак броженията в Минск крие риск от повторение на събитията, предизвикани от предишни демократични катаклизми в Украйна и Грузия. Това пише в свой анализ Пол Тейлър за онлайн изданието Politico.eu.

И в двете страни протестите бяха последвани от руска военна намеса и създаването на „замразени конфликти“, чрез които Москва оказва натиск върху бившите съветски републики, които живеят неспокойно в „сивата зона“ между Русия и Запада.

Беларус е тясно обвързан с Русия икономически и военно и затова залозите са големи за президента Владимир Путин. Той претегля доколко може да подкрепи управлението на Александър Лукашенко и дали да се опита да създаде контролиран преход на властта, или да позволи на събитията да следват своя естествен ход.

Западните сметки също са сложни. Как европейците и американците могат да помогнат на хората в Беларус да постигнат своята демократична цел без да предоставят предлог за руска намеса?

Има някои очевидни неща, които могат и трябва да се направят, посочва Тейлър. Западът например може да откаже да признае преизбирането на Лукашенко. Западът може да осигури морална и политическа подкрепа за гражданското общество в Беларус, синдикатите и независимите медии. Западът може да наложи целенасочени санкции - както Европейският съюз (ЕС) се готви да направи, на лица, считани за отговорни за фалшифициране на изборите, за репресиите и изтезанията, въпреки че тези санкции до голяма степен са символични.

Западът може също така да подкрепи участието на политически неутралната общоевропейска организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която има опит в надзора на избори. Западът може да призове Путин да работи чрез институцията, за да го уверят, че няма западен план за заграбване на Беларус. Западът, освен това, може да обещае икономическа помощ на истински демократичното правителство на Минск.

Има обаче и по-широка геополитическа борба, засенчваща събитията в Минск, в които Европа трябва да постигне правилния баланс. За последните 20 години борбата за надмощие между Русия и Запада обрича хората в Беларус, Украйна, Грузия, Молдова, Азербайджан и Армения на нестабилност, бедност и неразбирателство. Ако Западът иска да избегне изчезването на Беларус в бездната на „сивата зона“, той ще трябва да изиграе правилно картите си и да преосмисли начина, по който взаимодейства с Русия в този регион, казва Тейлър в анализа си.

Кремъл е решен да попречи на страните, които смята, че са в сферата му на влияние, да се присъединят към НАТО или ЕС. САЩ и техните европейски съюзници отхвърлят това понятие като реликва на отминала епоха, дори когато пазят ревниво собствените си сфери на влияние в Латинска Америка или Африка, и твърдят, че всички европейски нации трябва да бъдат свободни да избират своето бъдеще, включително съюзите си. Някои активисти във Вашингтон и Централна Европа отидоха и по-далеч и проведоха кампания в подкрепа на незабавното присъединяване на тези страни към НАТО.

Този краен подход към региона причини повече вреда, отколкото полза. Москва не успя да спре разширяването на НАТО на изток през 90-те години след разпадането на съветската империя, но Путин очерта червена линия срещу по-нататъшното разширяване през 2008 г., когато САЩ неразумно подтикнаха обявяването по време на срещата на върха на НАТО в Букурещ, че Украйна и Грузия ще се присъединят към Алианса без да определят дата. За да не провокират руснаците, Франция и Германия осуетиха приемането на План за действие за членство за двете страни.