Декарбонизацията се нуждае от 15 GW нови ядрени мощности на година до 2070 г.

Пътната карта за постигане на международните климатични и енергийни цели и извеждането на глобалната енергийна система до нулеви емисии на парникови газове до 2070 г. ще изисква изграждане на 15 GW нови ядрени мощности всяка година през следващите 50 години, сочи нов доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ), цитиран от Nucnet.

Въпросните 15 GW нови ядрени мощности биха били еквивалентни на около девет електроцентрали от типа, който е в процес на изграждане във Франция, Великобритания и Финландия, или на 11 южнокорейски централи с реактори тип APR1400, използвани в Обединените арабски емирства (ОАЕ). Това би утроило размера на ядрената енергия, добавена през 2019 г. 

В доклада „Перспективи за енергийни технологии 2020“ МАЕ посочва, че ядрената енергия ще играе важна роля в прехода към чиста енергия в развиващите се икономики в Азия, където търсенето на електроенергия нараства бързо. Този регион представлява повече от 80% от растежа на глобалния ядрен капацитет, който вероятно ще нарасне от 415 GW през 2019 г. до над 780 GW към 2070 г.

По-голямата част от този растеж разчита на съществуващите проекти за ядрени реактори. Някои модерни ядрени технологии, особено малките модулни реактори (SMR), подкрепят нарастващия дял на променливите възобновяеми източници. Днес SMR са на етапа на разработване на прототипи, но техният потенциал за по-кратки срокове на изграждане и по-малки инвестиционни изисквания намаляват инвестиционните рискове в сравнение с големите атомни централи.

МАЕ включва ядрената енергия в дефиницията си за чисти енергийни източници, но в своя доклад предупреждава, че една от основните промени в глобалния енергиен сектор след 2000 г. е стагнацията при ядрените мощности заради рязкото забавяне на темповете на въвеждане на нови ядрени централи, най-вече в развитите икономики.

Постигнатите общи икономи на парниковите емисии, свързани с приноса на ВЕИ в производството на енергия от началото на този век, се оценяват на 16 гигатона. Еквивалентната стойност на общите икономии на емисии, свързани с производството на ядрена енергия достига 30 гигатона.

Делът на ВЕИ, включително хидроенергията и твърдата биомаса, скача от около 15% през 2019 г. на повече от 60% през 2070 г. Слънчевата енергия, която се използва за производство на електро- и топлинна енергия, ще се превърне до 2070 г. в основен енергиен ресурс, представляващ повече от 20% от глобалното търсене на първична енергия.

Докладът на МАЕ заключава, че спешно са необходими големи усилия за разработване и внедряване на технологии за чиста енергия в световен мащаб, за да бъдат постигнати международните енергийни и климатични цели, особено за намаляване на въглеродните емисии от области извън енергийния сектор като транспорта, строителството и промишлеността.