Как ще се отрази на растежа в САЩ данъчният план на Байдън?

На всеки четири години демократ се кандидатира за президент с платформа, която включва по-високи данъци за богатите. И всеки път група хора прогнозират, че небето ще падне, ако тези планове бъдат осъществени. Но досега това не се е случвало - напротив, икономическият растеж и бизнес инвестициите са били по-силни при демократическите, отколкото при републиканските президенти, пише за Wall Street Journal Джейсън Фърмън, професор от Харвардския университет и бивш председател на Икономическия съвет към Белия дом при втория мандат на Барак Обама (2013-2017 г.)   

Предложенията на Джо Байдън за повишаване на данъците върху домакинствата с доход над 400 000 долара годишно, както и върху корпорациите, като цяло са в съответствие с данъчните системи при успешните икономики на президентите Клинтън и Обама. Планът на Байдън включва и няколко нововъведения, които биха представлявали надграждане спрямо предшествениците му съпартийци. Той ще насочи данъчни приходи към амбициозен набор от предложения за ускоряване на икономическия растеж и гарантиране на по-широкото му разпределяне.

Да видим първо контекста. Миналата година, когато икономиката беше близо до пълна заетост, ниските федерални данъчни ставки, въведени със Закона за данъчните облекчения и работните места от 2017 г., ограничиха бюджетните приходи до 16% от брутния вътрешен продукт. Това е най-ниският дял на приходите от половин век, с изключение на рецесиите и следващите ги години, и е доста под нивото при президента Рейгън. Данъчният план на Байдън предвижда да увеличи приходите до 19% от БВП до края на първия му мандат, отчасти като върне пределната индивидуална ставка на 39,6% и отмени половината от намалението на корпоративната от 2017 г. И все пак, делът на данъчните приходи от икономиката ще остане под средния през втория мандат на Клинтън, период на исторически бърз растеж на работните места. Той би бил и под нивото от 21%, което двупартийната фискална комисия Боулс-Симпсън предложи през 2010 г.

И така, доколко данъчният план на Байдън може да повлияе на икономическия растеж, ако се разглежда изолирано? Според два водещи модела отговорът е много малко. Единият е бюджетният модел на Пен-Уортън, разигран от Кент Сметърс, експерт по динамично оценяване и бивш служител на Министерството на финансите по време на администрацията на Джордж Буш-младши, а другият е на изследователи от Американския предприемачески институт (AEI), защитаващ свободния пазар.

Моделът на Пен установява, че данъчният план на Байдън би довел до по-високи заплати без реално въздействие върху растежа. Моделът на AEI открива, че планът ще има незначителен ефект върху растежа, намалявайки средното годишно ниво на БВП с 0,06% през идното десетилетие, увеличавайки го с 0,07% през следващото, а в още по-дългосрочен план се очаква понижение от 0,2%.

Как може план, който вдига данъчните приходи, да има толкова малко въздействие върху растежа? Планът на Байдън би отменил само частично Закона за данъчните облекчения и работните места, който също имаше много малко влияние върху икономическия растеж. Икономиката растеше с 2,4% годишен темп през осемте тримесечия преди приемането на му през 2017 г. и също с толкова през осемте тримесечия след това - далеч под обещаните 3%. Повечето непартийни оценки на закона - включително от Бюджетната служба на Конгреса, счетоводни компании и банки като EY и Goldman Sachs, както и учени - установяват, че той ще добави по-малко от 0,1 процентни пункта годишно към растежа през следващото десетилетие.