Краят на петролната ера във Венецуела

С встъпването си в длъжност Чавес започва своята Боливарска революция, реформира конституцията, създава обширни социални програми и преразпределя земята. Подобно на своите предшественици, Чавес ръководи икономиката почти изцяло на базата на петрола. Това е устойчиво само докато цените на петрола поддържат достатъчно високи нива. След смъртта на Чавес през 2013 г. и възхода на Николас Мадуро цените на петрола отново се сриват в края на 2014 г., когато Саудитска Арабия увеличава предлагането, за да си възвърне пазарния дял. Зависимата от петрола икономика на Венецуела влиза в криза, в резултат на което милиони венецуелци бягат от страната и предизвикат краха на икономически жизненоважната петролна индустрия.

До юли 2020 г. Венецуела изпомпва средно 345 000 барела суров петрол дневно, най-ниското ниво от близо век насам, а до септември добиват се покачва едва до 383 000 барела дневно въпреки твърденията на Мадуро за предстоящо възстановяване.

Това показва ужасните перспективи за критичната за икономиката на Венецуела петролна индустрия. По-голямо безпокойство буди фактът, че активността в енергийната индустрия на латиноамериканската държава е спряла.

мадуро

Президентът на Венецуела Николас Мадуро. Снимка: Carlos Becerra/Bloomberg

Оценка на активните сондажни платформи за септември 2020 г. показва, че във Венецуела няма действащи съоръжения. Липсата на инвестиции и сондажни дейности означава, че в крайна сметка производството може да падне до нулата, което предвещава края на някога водещия производител на петрол и основател на ОПЕК.

Критичната инфраструктура, отговорна за стимулирането на проучванията, добива и рафинирането, се руши, като голяма част от нея сега ръждясва или е пренасочена за скрап. Петте години лошо управление, огромната липса на капитал и постоянният отлив на квалифицирана работна ръка в петролната промишленост сигнализират, че фокусът на управляващите се измества от тази индустрия. 

Ключово въздействие на колапса на петролната промишленост е острият недостиг на горива, увеличаващ трудностите, с които се сблъскват обикновените венецуелци. Това прави още по-малко вероятно Каракас някога да възстанови разрушения енергиен сектор. Ситуацията е толкова отчайваща за страната, че тя прибягва не само до търсене на помощ от Русия, но също така продава злато на други държави в замяна на бензин.

Държавните активи на Венецуела намаляват значително от 2014 г. Каракас продава злато, за да събере отчаяно необходимия капитал за финансиране на държавните разходи, но дори това се оказва недостатъчно. Липсата на фискални приходи се задълбочава от разрастващата се корупция. Спекулира се, че режимът на Мадуро и неговите поддръжници са разграбили милиарди долари държавни средства. Кризата във Венецуела се засилва от строгите санкции на САЩ. Те откъсват Каракас от световните финансови и енергийни пазари, блокирайки достъпа до кредити на режима на Мадуро, като в същото време ограничават търговията на страната с петрол.

Сривът на петролната индустрия във Венецуела, която някога оформя съдбата на латиноамериканската държава, е събитие, което променя света. Икономиката на страната колапсира, създавайки  една провалена държава, предизвиквайки втората най-голяма бежанска криза в света.