В Германия е по-лесно жена да стане канцлер, отколкото изпълнителен директор

Германският проектозакон за залагането на квоти за жени в изпълнителните съвети на компании очаквано поляризира мненията в страната. Според своите привърженици текстът е пробив в усилията на страната за полово равенство. Но от друга страна, критиците посочват, че той все пак ще остави най-голямата европейска икономика един от най-преобладаващите от мъже корпоративни светове сред развитите държави, посочва Bloomberg в свой материал.

Германия, чийто канцлер Ангела Меркел е най-дълго управляващата жена начело на държава в света, остава една от страните с най-слабо представяне на жени по върховете на бизнеса. Проектозаконът за квотите, който изисква компаниите да имат поне една жена в управителните си съвети, ще увеличи броя на жените мениджъри до около 15%. Това ще направи страната 17-а по този показател в 27-членния Европейски съюз. Сега тя е на 24-о място, показват данни на консултантската компания Boston Consulting Group. 

„Не вярвам, че това ще създаде ефектът, който искате“, смята Мария Фераро, главен финансов директор на Siemens Energy и една от малкото високопоставени жени мениджъри в корпоративна Германия. Според нея един-единствен човек не е достатъчен, въпреки че е напредък.

Проектозаконът, който ще бъде представен на кабинета идните дни, изисква бордове с четирима или повече членове да включат поне една жена. Но тъй като текстът не казва нищо за бордове с по-малко от четирима членове, както и за такива, в които вече има дами, той ще засегне около 30 от водещите 107 компании в страната.

Съотношението на жените в управителните съвети в 30-те най-големи германски компании, листнати на борсата, намаля с 1,9 пр. пункта тази година до 12,8% спрямо 28,6% в САЩ, показват данни на организацията Allbright Foundation. Около една трета от водещите 100 компании в Германия изобщо нямат жени в управителните си съвети.

На този фон от 100-те най-големи листнати компании в Германия 30-те с най-голямо полово разнообразие се представят по-добре от водещия индекс DAX с по над 2 пр. п. Също така, ако Германия не включи повече жени в бордовете, рискува да загуби конкурентостта си, предупреждава Мария Фераро.

Това не е първият път, в който Германия се опитва да даде по-голяма роля на жените в ръководството на компаниите. През 2001 г. при тогавашния канцлер Герхард Шрьодер бизнес лидери обещаха да направят повече, но малко бе изпълнено. През 2015 г. закон задължи в най-големите листнати компании в страната поне 30% от надзорните съвети да са съставени от жени, оставяйки влиятелните изпълнителни съвети незасегнати.

Все още не е ясно какви наказания ще застигат компаниите, които не изпълнят квотата. Законопроектът оставя без отговор и други отворени въпроси, свързани с равенството между половете. С около 20% Германия има една от най-широките в ЕС пропасти в заплащането между половете, изпреварвана само от Естония. Също така в никоя от 30-те най-големи компании в страната няма жена главен изпълнителен директор.

Жена „може да стане канцлер в Германия, но не и главен изпълнителен директор“, казва Вийбке Анкерсен, управляващ директор на фондацията Allbright. И макар квотите за полово равенство успешно да се прилагат в държави като Норвегия и Франция, то в Германия политическата воля и общественото мнение не оказват толкова голям натиск за промяна.

Не е изненадващо, че усилията на германските компании досега са били само формални, казва Моника Шулц-Щрелов, ръководител на базираната в Берлин неправителствена организация за жени мениджъри Frauen in die Aufsichtsraete.

„Те изпълняват минималните изисквания от закона, но не променят корпоративната култура и поведение“, казва тя.

Пречките пред това жените да развиват кариера, особено по високите корпоративни етажи, не идват само от бизнеса.

Те включват и данъчни правила, които наказват домакинствата с двойни доходи, изостанала система на дневна грижа за деца, закони, които дават на неработещи съпрузи социални помощи и щедри пенсии за вдовици, посочва Юта Алмендингер, президент на Берлинския център за социални науки (WZB).

„Имаме социална държава, която беше изградена през миналия век и чиито контури днес все още правят за жената трудна нейната независимост“, казва тя.

За Шулц-Щрелов реалната промяна ще дойде от строгите закони.

„Докато взимащите решение… се държат за монолитната, патриархална и йерархична структура и сдаването на властта е най-големият им проблем, няма да можете да ги убедите с изследвания“, смята тя. „Напредък ще бъде постигнат с натиск и законово обвързващи правила“, смята тя.