Защо 5 държави от ЕС все още не признават независимо Косово?

Въпреки че през последните години има известна комуникация между Никозия и Прищина, като футболната дипломация и тук изигра роля, защото двете страни играха мачове няколко пъти. Кипър обаче остава твърдо против признаването на Косово, докато не се постигне споразумение между Прищина и Белград, което да бъде одобрено от ООН.

Позицията на Гърция по отношение на Косово е в подкрепа на Кипър. Атина управлява неофициално посолство, известно като Гръцката служба за връзка, в Прищина, а гръцки служители многократно са казвали, че разрешаването на спора между Косово и Сърбия е свързано с интеграцията в ЕС и на двете държави.

Словакия

По-малко ясни и може би далеч по-трудни за оправдание са възраженията срещу косовската независимост на Словакия и Румъния. В двете страни има големи унгарски етнически малцинства, което би могло да бъде мотив зад решението им, коментира Милан Нич, ръководител на Центъра Робърт Бош за Централна и Източна Европа, Русия и Централна Азия.

В документ от 2018 г., написан за доклад, публикуван от Косовската фондация за отворено общество (KFOS), разглеждащ връзката между държавите от ЕС и Косово, Нич пише: Словакия има по-дълбока историческа чувствителност към въпросите за границите и сецесията на етническите малцинства. Това стига чак до разпадането на Австро-Унгарската монархия през периода 1918-1920 г., когато Словакия за първи път се появява на картата с територия, включваща етнически унгарски региони в южната част на страната“.

„По време на Втората световна война нацистка Германия на Хитлер възнагради своя съюзник Унгария с възстановяване на старите граници, което беше отменено с мирното уреждане след 1945 г. Въпреки че четири десетилетия социализъм стабилизира границата на южна Словакия по река Дунав, чувствителността остава заради някои политически партии в Будапеща, изискващи обединение на унгарците в Карпатския басейн през границите. Тази дълбока несигурност относно границите и етническите малцинства е един от движещите фактори за живия интерес на словашката дипломация към развитието на Западните Балкани“, допълва експертът.

Въпреки че Словакия не е признала Косово, последното десетилетие показва, че Братислава е готова да се ангажира със страната. Словакия поддържа официално присъствие в Прищина и има чести политически контакти между косовските и словашките служители. Освен това през април 2020 г. бившият словашки министър на външните работи Мирослав Лайчак беше назначен от Съвета на ЕС за негов специален представител за диалога Белград-Прищина и други регионални въпроси на Западните Балкани. Неговият мандат включва задачите за постигане на цялостна нормализация на отношенията между Сърбия и Косово, подобряване на добросъседските отношения и помирение между партньорите в Западните Балкани.

Румъния

Подобна е ситуацията в Румъния. Унгарското етническо малцинство отдавна призовава за автономия на Земя Секели, област, разположена в източна Трансилвания и населена предимно с унгарци. Автономията на региона винаги е била отхвърляна от всички политически партии в Румъния, с изключение на Демократичния съюз на унгарците в Румъния (UDMR), който по ирония на съдбата е бил част от управляващата коалиция в страната няколко пъти, вкл. и от сегашното правителство.

Както Пол Айвън, съветник по външна политика в Renew Europe в същия доклад на KFOS, за Румъния има и друг проблем: отцепната република Приднестровие в Молдова. „Отхвърляйки признаването на колективни права за националните малцинства, румънските власти твърдят, че едностранното обявяване на независимостта на Косово е в противоречие с международното право и че създава опасен прецедент, който може да бъде използван от други сепаратистки движения, като проруските сепаратисти от Приднестровието“, пише той.

Според Айвън въпреки продължаващата си политика да не признава Косово, Румъния е прагматична и работи с други страни от ЕС по практически въпроси, свързани с развитието на Косово и интеграцията му в блока. Румъния също е един от основните участници в международните мисии в Косово, като UNMIK, EULEX и KFOR.

Повече от десетилетие от обявяването на независимостта на Косово отказът на ЕС да отвори вратата към членството в блока на младата страна няма да се промени без официална сделка между Белград и Прищина. Това, въпреки сделката, договорена в Белия дом миналата година, изглежда нещо далечно и невероятно.

Предстоящите парламентарни избори в Косово - насрочени за 14 февруари, едва ли ще променят нещо. Ако националистическата партия Vetëvendosje - която иска да измени конституцията на Косово, за да премахне трети член, който забранява обединяването на Косово с други страни, се справи добре, водите може да се размътят още повече заради оживлението по темата за обединение на Косово с Албания.