Резкият спад на миграцията заплашва икономическото възстановяване

Траен спад в трансграничната мобилност може да засегне държави, в които миграцията компенсира фискалния натиск на застаряващото население. Без нетна имиграция естественият спад на населението на Германия е бил около 150 хил. души годишно преди пандемията, докато населението на Италия намалява с повече от 200 хил. души годишно.

Комбинацията от по-ниска имиграция, по-висока смъртност и по-малко раждания в условията на пандемия означава, че населението на Германия се е свило през 2020 г. за първи път от десетилетие.

Международната миграция вероятно ще се засили, след като границите се отворят отново, но икономистите не очакват тя да достигне препандемичните нива дълго време. Работодателите все още не наемат, студентите може и да не рискуват да запишат курсове тази година, а вече пристигналите по местоназначение мигранти забавят планове да изтеглят членове на семействата си.

Опитът от пандемията накара правителствата да осъзнаят стойността на мигрантския труд в сектори като грижи, транспорт и доставки на храни, където много работници са родени в чужбина. „Някои мигрантски групи са дори по-важни отпреди“, казва Карлос Варгас-Силва, професор по миграционни изследвания в Оксфордския университет.

Той подчертава обаче, че блокадите са ускорили автоматизацията и технологиите могат да подкопаят търсенето на нискоквалифицирана работна ръка. Хората, които преди са използвали почистващи машини, сега притежават роботи за почистване, а възрастните хора до известна степен могат да използват приспособления, за да управляват ежедневните си задачи и да търсят помощ само при спешни случаи.

Междувременно търсенето на висококвалифицирани мигранти рязко може да намалее. Мултинационалните компании виждат по-малко нужда да изпращат служители в краткосрочни командировки, а вместо това ползват инструменти за видеоконферентни връзки. Те вече не са склонни и да покриват разходи за преместване на служители заради възможностите за отдалечена работа.

Дългосрочна промяна от този характер може да намали населението в трудоспособна възраст - и съответно данъчната основа, на някои развити страни, казва Варгас-Силва. Това обаче би могло да донесе възможности за квалифицирани работници в развиващия се свят, които не е нужно да се местят, за да развият кариерата си. Така че в бъдеще отдалечената работа може да намали недостига на работна ръка в развитите страни, като същевременно облекчи изтичането на мозъци от развиващия се свят.