Идеалната пределна данъчна ставка може би е доста висока

Последните подобни доказателства идват от London School of Economics. През декември висшето учебно заведение публикува изследване, разглеждащо намаления на данъците в продължение на 50 години в 18 страни от ОИСР. Изводът е, че съкращенията не са довели до значително повишаване на конкурентоспособността или БВП. Това, до което са довели, всъщност е по-голямо неравенство, тъй като почти всички ползи отиват у най-богатия 1% от населението.

„Нашите изследвания показват, че икономическата обосновка за поддържането на ниски данъци за богатите е слаба“, каза един от авторите.

Тези, които се застъпват за по-високи данъци, отбелязват, че страни като Швеция изглежда не страдат от липса на икономическа динамика и че следвоенните десетилетия са били с високи данъци и висок растеж.

А и по-високите данъчни ставки рядко водят до масово емигриране на богаташи. Когато Великобритания за кратко повиши пределната си ставка до 50 процента преди десетилетие, някои заможни хора, като финансиста Гай Хандс, се преместиха. Но мнозина останаха, след като може би решиха, че си струва да плащат малко повече, но да живеят в Лондон, а не в данъчното убежище Гърнзи например.

Всъщност нивото, при което пределните данъчни ставки стават като цяло отрицателни в икономически смисъл, може да бъде забележително високо. През 2012 г. двама икономисти, Питър Даймънд от Масачусетския технологичен институт и Иманюъл Сийз от Калифорнийския университет в Бъркли, изчислиха, че идеалната пределна ставка за обществото като цяло е 73%.

Идеята, че данъчните съкращения за богатите предизвикват повече икономическа активност от тези за бедните (които почти със сигурност ще похарчат спестеното), в най-добрия случай е спорна.

Свързан въпрос е идеята, популярна в консервативните либертариански среди, че филантропията на (леко облаганите) богаташи може да свърши част от данъчната дейност. Най-честият пример е фондацията „Гейтс“, която е раздала над 50 млрд. долара от основаването си. И все пак, въпреки че много благотворителни организации вършат добра работа, филантропията като заместител на държавните разходи поражда собствени проблеми.

Единият е, че милиардерите могат да избират свои каузи по начин, по който правителствата не могат.

Може да сте много доволни от благотворителната дейност на Гейтс, но едва ли сте токова ентусиазирани по отношение на филантропите, които финансират каузи като скептицизма към изменението на климата. По-общо казано, филантропията обиновено носи ползи на харизматични каузи, като изкуствата и околната среда, за сметка на не толкова привлекателни като борбата с бедността и лошото здраве.

Друг проблем е, че позволяването на филантропията да изземе функцията на данъчното облагане е друг начин за отстъпване на властта от държавата на богатите, чието влияние вече е повод за безпокойство. Комикът Хенинг Вен обобщи това добре през 2019 г., когато каза: „Ние в Германия не развиваме благотворителност, а плащаме данъци."