Идеалната пределна данъчна ставка може би е доста висока

След като краят на пандемията се очертава, умовете на политиците се насочват към попълване на изчерпаните от Covid хазни. Това ще е сериозно начинание. В бюджета на Обединеното кралство за тази година правителството заложи заемите му през 2020-21 г. да бъдат в размер на 355 млрд. британски лири - най-високото ниво от времето на войната, пише Раймър Ригби за Financial Times.

Говоренето за вдигане на данъците е често срещано, а и има нарастващ апетит за данъчно облагане на богатите, което не бе популярно след 70-те години. В САЩ демократите контролират и трите клона на федералното правителство за първи път от ранните години на Обама. Администрацията на Байдън планира първото голямо увеличение на данъците от 1993 г., което ще включва по-високи данъци за по-големите доходи. Междувременно Аржентина вече стовари еднократен налог върху богатите.

Но това повдига по-широк въпрос - кое ниво на данък е „правилно“? Данъчните ставки както във Великобритания, така и в САЩ са на исторически ниски нива. Ключовият период е 80-те години на миналия век, когато по времето на Рейгън и Тачър пределните ставки в САЩ и Обединеното кралство спаднаха рязко, въпреки че оттогава насам се увеличиха. Средната пределна подоходна ставка за страните членки на ОИСР е намаляла от 62% през 1981 г. до 35% през 2015 г., според блог на МВФ.

Разбира се, по-високият данък върху дохода не е единственият данък, който е насочен към богатите. Има и данък върху капиталовата печалба, някои данъци върху имуществото, данък лукс и т.н. Говори се и за данък върху богатството.

През декември група британски учени, известна като „Комисия за данъка върху богатството“, предложи еднократен данък върху общите активи. Беше лансирана ставката от 5% за всичко над 500 хил. паунда за физическо лице (или 1 милион паунда за двойка), които трябва да бъдат платени в рамките на пет години. Министърът на финансите Риши Сунак многократно е казвал, че това няма да се случи. Но има голяма вероятност данъчните повишения, които засягат заможните, да станат факт.

Аргументите срещу прогресивните данъци върху по-богатите хора са добре известни: облагайте хората по-малко и ще стимулирате създаването на богатство. Така предотвратявате заможните хора да станат данъчни изгнаници и спирате изтичането на парите в чужбина. Ако оставите повече на богатите, те харчат повече и всички са по-богати.

Това мислене, формулирано от икономиста Артър Лафър, беше популяризирано при Рейгън и се оказа изключително упорито въпреки значителните доказателства, че намаляването на данъците не работи по този начин.