Как инвестиционното споразумение ЕС-Китай подлива вода на Макрон?

Дори и политиците от собствената му партия обаче казват, че инвестиционната сделка ЕС-Китай е трудна за преглъщане. "Като се има предвид ситуацията в Хонконг и Синдзян, това има много неблагоприятен контекстен ефект. Много французи имат впечатлението, че според китайците очакването да спазват правата на човека е толкова глупаво, колкото и опитите да се запали огън на дъното на океана“, коментира председателят на комисията по външни работи на френския парламент Жан-Луи Бурланж, който принципно подкрепя сделката.

Кампанията на Рафаел Глюксман в социалните мрежи допринесе за повишаване на осведомеността по въпроса сред младите хора и доведе до сблъсък с китайското посолство в Париж. Китайските дипломатически власти във Франция се включиха в истинска война в социалните медии срещу западни медии и активисти за правата на човека, включително пуснаха анимационен филм, който определя публикациите за уйгурското малцинство като „фалшиви новини“.

"Въпросът за правата на човека има значителен потенциал да мобилизира общественото мнение във Франция. Големият минус на тази инвестиционна сделка е, че по време на дългите преговори не са правени усилия за ангажиране с общественото мнение относно адекватността на стратегията относно Китай“, коментира Елвир Фабри, експерт по търговия в Института „Жак Делор“ в Париж.

Търговските сделки на ЕС със САЩ и южноамериканските страни са изправени пред силно противопоставяне от страна на фермерите и лобитата в областта на околната среда, подкрепени от по-широко обществено мнение.

Дори и да не обхваща търговията със стоки, сделката между ЕС и Китай включва донякъде подобни елементи на сделките с други страни: увеличени икономически възможности в замяна на ангажименти от Китай за принудителния труд. За момента обаче не се предвиждат санкции, в случай че Пекин не изпълни обещанията си.

Съгласно сделката Пекин обеща да ратифицира международните конвенции за забрана на принудителния труд. Китай се ангажира да „полага непрекъснати и устойчиви усилия по собствена инициатива, за да продължи да ратифицира основните конвенции на [Международната организация на труда] [за принудителен труд], ако все още не ги е ратифицирал“, пише в текста на документа.

Евродепутатите, включително един от най-близките съюзници на Макрон – Стефан Сежурне, казва, че обещанието не е достатъчно и би искал Китай да се присъедини към тези конвенции преди Европейският парламент да ратифицира споразумението.

Нещо, което е по-тревожно за Макрон, са критиките, които идват от другата страна на политическия спектър и се фокусират върху икономическото въздействие на сделката. "Това споразумение може ясно да доведе до повече производствени единици ... в Китай. Това е истинският въпрос", казва Жувен, член на търговската комисия на Европейския парламент и човек, който стои зад икономическата програма на льо Пен и нейното скорошно екологизиране.

Френският крайнодесен евродепутат и неговият социалистически колега Глюксман са на една и съща позиция, като определят сделката като подарък за големите германски фирми.

Консерваторите от партията Les Républicains, които обикновено подкрепят свободната търговия, също не бързат да защитят сделката. Те са доста предпазливи в момента що се отнася до защита на ценностите на отворената търговия.

Сделката няма да влезе в сила, докато не получи одобрението на Европейския парламент и страните от ЕС.

Според представител на ЕС Макрон и Меркел са се договорили да финализират сделката по време на германското председателство в края на миналата година и да я ратифицират по време на френското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2022 г. Това обаче ще е много тежко време за Макрон.

"Ще бъде почти невъзможно да се ратифицира това споразумение ... непосредствено преди френските избори [през април 2022 г.", казва Ведрен. "Френските граждани няма да разберат защо трябва да подпишем сделка с Пекин при сегашните обстоятелства“, допълва анализаторът.

„В следващия двубой между льо Пен и Макрон отново ще видим дебат за мястото на Европа в света“, прогнозира Бурланж. "Критиката на търговските споразумения е добре дошла за опозицията, която иска да използва много силната враждебност на общественото мнение към всичко, което наподобява глобализация“, заключава Бурланж.