Държавите ограничават поръчките на дълг, за да разгонят хедж фондовете

ЕЦБ изкупува облигации от 2015 г., като обемите бяха увеличени заради пандемията. Това създаде прилив на инвеститори и недостиг на книжа.

За всяко евро синдикиран държавен дълг през януари тази година е имало търсене от страна на инвеститори за 8 евро, показва анализ на Ройтерс, изготвен на базата на данни на Refinitiv IFR. За сравнение, през януари 2015 г. 2 евро на инвеститорите са се борили за 1 евро държавен дълг.

Книгите за поръчки рутинно надвишават набраните средства над 10 пъти. Миналия октомври емисията на ЕС за 17 млрд. евро постави рекорд, като събра оферти за 233 млрд. евро. Дори Гърция, чиито облигации са с рейтинг „боклук“, регистрира поръчки за 26 млрд. евро при неотдавнашна продажба на 30-годишни облигации за 2,5 млрд. евро.

За хедж фондовете - на които емитентите разпределят сравнително малка част от облигациите, дисбалансът между търсенето и предлагането означава, че те често получават много по-малко, отколкото искат. Това ги кара да поръчват повече, отколкото им е необходимо, според коментари на банкери и държавни служители.

Това обаче затруднява правителствата да преценят истинското търсене и може да направи така, че да изглежда, че са подценили дълга и не си осигуряват стойност, въпреки че голяма част от търсенето е илюзорно.

Британското финансово министерство например пише до своята служба за управление на дълга през ноември, че иска да знае как се гарантира, че ценообразуването е "достатъчно в полза на данъкоплатеца“.

Купувачите са "почти стимулирани да надуват поръчките си, за да получат разумен дял“, казва Гарет Хил, управител на фондове в Royal London Asset Management.

От френската и белгийската служба за управление на държавния дълг казват, че могат да повдигнат въпроса за завишените поръчки в подкомисията за държавния дълг на ЕС, която заседава поне веднъж на тримесечие.

Преди ЕЦБ да атакува пазара, хедж фондовете биха наддавали само за емисии, към които имат специфичен интерес, казва банкер. „Сега всички тези играчи се включват системно във всяка потенциална сделка“, допълва експертът.

През януари например за продажбата на 50-годишни френски облигации са подадени оферти за 75 млрд. евро. От службата за управление на дълга изчисляват, че 80% от тях са от хедж фондове и други инвеститори, които продават облигациите бързо с цел печалба.

От службата посочват, че данните са „абсурдни“ и че не отразяват пазара и не носят никаква информация.

Същия месец, след като в книгата за поръчки се отчитат 130 млрд. евро, испанската служба за управление на дълга намали доходността, която предлага по облигациите си, по-рязко от обикновено. Цените на облигациите се покачват, когато доходността падне. След това половината поръчки са били отказани. Испания обвинява за ситуацията оферентите от типа хедж фондове, които не могат да реализират исканите печалби след увеличаването на цената на книжата.

Повечето инвеститори с „реални пари“ - тези като мениджърите на активи и пенсионните фондове, които държат облигации за по-дълъг период, приемат по-високите цени, но много от тези, които целят бърза печалба, ще изгубят голяма част от нея, допълват от испанската служба за управление на дълга.

Въпреки това и испанските, и френските облигации са презаписани, съответно, 13 и 5 пъти. Емисията на ЕС от миналата седмица за 13 млрд. евро привлече поръчки за 100 млрд. евро.