Изходната стратегия на Фед си остава основен дългосрочен риск за пазарите

„Парадоксът е, че колкото по-успешни са централните банки във вдигането на оценките на рисковите активи чрез използването на стимули, толкова по-трудно им е да оттеглят тази подкрепа“, коментира Мат Кинг, стратег за световните пазари в Citigroup.

Важен урок на американската регулаторна политика от 2018 г. беше, че дори умереното затягане на финансовите условия се оказа много неудобно за пазарите на акциите и облигации. Въпреки че има основания икономиката да бъде подкрепена от фискални стимули и следователно акциите и жилищния сектор да не бъдат силно засегнати от по-високите лихвени проценти, Кинг посочва: „Много по-вероятно е нарастващите доходности да се окажат дестабилизиращи, тъй като сега има повече непогасен дълг.“

Оценяването на „голямото оттегляне“ на монетарната и фискалната подкрепа заема видно място в последното издание на годишното проучване за акциите и облигациите на Barclays относно дългосрочната възвръщаемост на активите във Великобритания и САЩ.

Банката писа, че възстановяването на активността след пандемията „повдига въпроси относно степента, в която тази подкрепа ще бъде оттеглена“. Сред различните сценарии се казва, че „рискът от пазарно сътресение изглежда значим в САЩ, където регулаторните мерки бяха особено силни“ и „перспективата за хаотично оттегляне може да възникне за Федералния резерв“.

Barclays се фокусира върху проблем, който е на първо място в умовете на инвеститорите в момента: тенденцията в „дългосрочните инфлационни очаквания“. Ако този показател на пазара на облигации се повиши значително и се „отвърже“ след „временните“ прекъсвания във веригата на доставки през 2021 г., той „вероятно ще предизвика болезнени компромиси между продължителна безработица и дългосрочна инфлация“.

Поддържането на доверието в централната банка за предотвратяване на вкоренена инфлация би изисквало рязко покачване на лихвените проценти, което ще удари икономиката и по всяка вероятност цени на активите. Това, което Barclays нарича „по-балансиран подход“, ще означава централната банка да толерира „по-дълга и по-плитка рецесия, придружена от по-продължителен инфлационен натиск“.

Макар че лихвените проценти в момента „спят”, инвеститорите трябва да имат предвид, че състоянието на високо оценените пазари на акции и жилища зависи от това какъв вид стратегия за оттегляне на подкрепата от централната банка в крайна сметка ще се разгърне.

„Федералният резерв казва, че разполага с инструментите за борба с инфлацията, и това е така“, изтъква Стивън Блиц, главен икономист за САЩ в TS Lombard. Но според него един въпрос също очаква своя отговор: "Готов ли е Фед да приеме края на изкривяванията в цените на капиталовия пазар, които неговите политики създадоха?"